— Да — кимна той. — Много бих искал да науча.
— Аз го направих — рече Пат.
— Как?
— С моята дарба.
— Каква дарба? — попита Рунсайтър. — Нямате никаква дарба, вие сте съпруга на Джо Чип.
— Има — възрази Джо. Опитваше се да си припомни каква точно, но мислите му плуваха в мъгла, спомените му се объркваха. Друг паралел на времето, помисли си той. Миналото. Само това си спомняше, всичко останало беше забулено. Жена ми е уникална, тя може да върши нещо, което не е по силите на никой друг на Земята. В такъв случай, защо не работи за Рунсайтър? Нещо не е наред.
— А ти измери ли нейното поле? — попита го Рунсайтър. — Нали това ти е работата? Звучиш прекалено уверено.
— Никак не съм уверен — възпротиви се Джо. — Ще донеса приборите. И тогава ще разберем какъв тип поле генерира.
— О, я стига, Джо — извика гневно Рунсайтър. — Ако жена ти притежаваше някакъв талант, или анти-талант, да си го определил още преди една година — той натисна копчето на микрофона. — Секретарката? Имаме ли досие на името на мисис Чип? Патриша Чип?
— Нямаме такова досие — отвърнаха след известна пауза. Кое е моминското й име?
— Коунли — рече Джо. Патриша Коунли.
Нова пауза.
— На името Патриша Коунли има два файла — доклад от мистър Ашууд и заключение от изследванията на мистър Чип — двата документа изскочиха от процепа под говорителя и се изтъркаляха по бюрото.
Рунсайтър се зае да чете заключението на Джо Чип.
— Джо, я погледни това тук — той се изправи, застана до Джо и посочи с пръст двата подчертани кръста. Двамата се спогледаха и после се обърнаха към Патриша.
— Знам какво пише там — отвърна спокойно тя. — „Притежава невероятна мощ. Неутрализиращото поле е с изключителен мащаб. — Тя се съсредоточи, за да си припомни текста. — Вероятно е в състояние…“
— Та ние успяхме да получим договора с Мик — възкликна внезапно Рунсайтър. — Бях събрал тук група от единадесет неутрализатора и тъкмо й предложих да…
— Да покаже на групата какво може — прекъсна го Джо. — И тя го направи. Направи точно това, което искаше. Значи заключението ми е било вярно. Той почука с пръст по хартията. И тя е моя жена.
— Не съм твоя жена — каза Пат. — Вече го промених. Искаш ли да върна всичко по старому? Както си беше, до най-малката подробност? Хората ви няма да помнят нищо… освен ако не притежават остатъчна памет, както Джо. Но и той скоро ще забрави.
— Искам да си получа договора с Мик — заяви Рунсайтър.
— Ама и мен ме бива да откривам таланти — промърмори Ашууд. Лицето му беше посивяло.
— Да, бива си те — кимна Рунсайтър.
В кабинета се разнесе острият глас на мисис Фрик.
— Мистър Рунсайтър, навън чака група от наши неутрализатори. Казват че сте ги повикали във връзка с някаква важна операция. Да ги поканя ли вътре?
— Поканете ги — отвърна Рунсайтър.
— Ще запазя халката — каза Пат и докосна сребърния пръстен с камък от нефрит, който Джо й бе избрал за сватбата в паралелния свят. Джо се зачуди, дали само този спомен е оставила, или има и други промени. Реши да не пита.
Вратата на кабинета се отвори и неутрализаторите започнаха да влизат по двойки. Рунсайтър бавно ги оглеждаше, сякаш искаше да провери, дали съставът на групата не е бил променен съзнателно от Пат.
— Еди Дорн — кимна той. Хамънд. Добре. Типи Джаксън.
— Пристигнах на време, нали, мистър Рунсайтър? — обади се Типи.
— Йон Айлд — продължи да изброява Рунсайтър.
Момчето отсреща кимна в отговор. Джо забеляза, че имаше подтиснат вид, беше вглъбено и малко уплашено. Интересно, помисли си Джо, дали някой от тях си спомня нещо.
— Франческа Спениш — произнесе той.
На прага стоеше едра жена с цигански черти, спокойна и самоуверена.
— През последните няколко минути, мистър Рунсайтър, докато чакахме отвън, някакъв тайнствен глас ми зашепна и ми разказа странни неща.
— Вие ли сте Франческа Спениш? — попита я уморено Рунсайтър.
— Аз съм, винаги съм била и винаги ще бъда — отвърна уверено мис Спениш. — Искате ли да ви кажа какво ми съобщи гласът?
— Може би по-късно — отвърна Рунсайтър и прелисти следващата страница.
— Трябва да ви го кажа — тросна се мис Спениш.
— Добре — склони Рунсайтър. — Ще направим неколкоминутна почивка. Да чуем какво ви е разкрил гласът — рече й Рунсайтър, бръкна в чекмеджето и извади шишенцето с амфетаминови таблетки.
— Някой, — заговори мис Спениш, — току що ни премести в друг свят. Заселихме се в него, заживяхме там като граждани на този свят, сетне една могъща, всеобхватна духовна агенция ни върна обратно, в собствената ни вселена.