— Стантън Мик стои зад всичко това — отряза я Рунсайтър.
Мис Уирт се обърна към помощничката.
— Бихте ли помолили мистър Мик да дойде? — помощничката забърза към асансьорите. — Добре тогава, мистър Мик ще ви го каже собственолично. А междувременно, ще ви помоля да спрете всякакви измервания.
— Вече приключих — рече Джо на Рунсайтър. — Имам данни за мощността на нашето поле. Тя е доста висока. Много по-висока, отколкото очаквах. — Сигурно заради Пат, помисли си той. Но защо не искат да правим измерване? Не губим време, нашите неутрализатори вече са на място и функционират.
— В селището разполагате ли с доктор, или сестра? — попита междувременно Еди Дорн. — Понякога, когато работата е тежка получавам психосоматични кожни обриви и се налага да ги лекувам с кортизол-съдържащ вазелин. Когато тръгвах, забравих да го взема със себе си.
— В сградата се помещава миниатюрно болнично отделение, в което работят няколко медицински специалисти — увери я мис Уирт.
— И там ли е с монетни автомати? — попита Сами Мъндо.
— Цялото здравно обслужване е безплатно. Заплащат се само лекарствените автомати. Между другото, в стаята за игра е разположен автомат за сънотворни и успокояващи. Ако желаете, можем да инсталираме допълнителен автомат за стимуланти.
— А защо не и халюциногени? — попита Франческа Спениш. — Що се отнася до мен, функционирам по-добре, когато съм под въздействието на психостимулиращи препарати. Така по-лесно установявам кой е на среща.
— Мистър Мик е против използването на халюциногенни психостимуланти, защото смята че увреждат черния дроб. Но ако носите със себе си подобни препарати, можете да ги използвате.
— Откога пък са ти необходими психостимуланти за да халюцинираш? — обърна се Дон Дени към Франческа Спениш. — И без това животът ти е една безкрайна халюцинация.
— Преди две вечери, — отвърна невъзмутимо Франческа, — имах много странно посещение.
— Не съм изненадан — рече Дон Дени.
— От едно красиво извезано летящо килимче, на терасата ми се изсипа тълпа ясновидци и телепати. Отвориха проход в стената, подредиха се около леглото ми и ме събудиха с разговорите си. Рецитираха стихове и поеми от отдавна забравени книги, с което ми доставиха неописуемо удоволствие и изглеждаха така… — тя потърси подходяща дума, — така искрящи. Един от тях, който се казваше Бил…
— Чакай малко — прекъсна я Тито Апостос. — И аз сънувах нещо подобно. — Той се обърна към Джо. — Помниш ли, разказах ти точно преди да отлетим от Земята? — ръцете му потрепваха развълнувано.
— Аз също го сънувах — намеси се Типи Джаксън. — Бил и Мат. Казаха, че щели да ме спипат.
Внезапно помрачнял, Рунсайтър се обърна към Джо и рече:
— Защо не ми каза?
— Защото, — запелтечи Джо, — защото изглеждаше много уморен. Имаше други проблеми.
— Не беше сън, — поправи ги Франческа, — наистина ме посетиха. Мога да преценя разликата.
— Разбира се, че можеш, Франси — отвърна Дон Дени и смигна на Джо.
— Аз също сънувах — заговори Йон Айлд. — Но беше нещо за въздухолети. Трябваше да им запомня номерата. Помня шестдесет и пет. Искате ли да ви ги кажа?
— Съжалявам, Глен — каза Джо Чип на Рунсайтър. — Мислех, че само Апостос го е преживял, за останалите не знаех… — в този момент вратата на асансьора се отвори и всички погледнаха на там.
Към тях се приближаваше Стантън Мик, нисък, късокрак, с изпъкнало коремче. В косата му беше затъкната брошка, облечен бе в риза от змийска кожа с къси ръкави и розови гамаши от козина на тибетски як, прищипани на крачолите. Носът му, мековат и сплескан, приличаше на таксиджийски тромбон. И беше голям. Най-големият нос, който съм виждал някога, помисли си Джо.
— Поздрави на цялото анти-екстрасенсно войнство — произнесе Стантън Мик и вдигна ръка. — Екстерминаторите са вече тук — имам пред вид вас, естествено — гласът му беше тънък и писклив, като че ли притежателят му е бил кастриран. Имаше нещо неприятно в този звук, сякаш идеше от кошер на метални пчели. — Прокажните пълчища на екстрасенсните изроди са се спуснали над мирния, беззащитен свят на Стантън Мик. Но днес е велик ден за Микиград — както наричаме нашето привлекателно и живописно селище на луната. Естествено, вие вече сте се захванали за работа, което и следваше да се очаква. Защото сте най-добрите, а и така трябва да бъде, когато става дума за „Рунсайтър асошиейтс“. Трябва да призная, че съм доволен от работата ви, ако изключим онзи там, който се ровичка в приборите. Хей, не бихте ли погледнали насам, когато ви говоря?
Джо изключи полиографа и спря захранването.
— Чувате ли ме вече? — попита го Стантън Мик.