— Да — рече Джо.
— Не изключвай апаратурата — нареди му Рунсайтър. — Не си на служба при Стантън Мик, а работиш за мен.
— Няма значение — отвърна Джо. — Вече разполагам със сведения за размера на екстрасенсното поле. — Беше приключил с измерването. Стантън Мик беше закъснял.
— И каква е мощността на полето? — попита го Рунсайтър.
— Няма никакво поле — каза Джо.
— Искаш да кажеш, че е неутрализирано от нашите хора? Че нашето анти-поле е по-мощно от тяхното?
— Не — поклати глава Джо. — Казах ти вече — в обхвата на приборите не съществува никакво екстрасенсно поле. Улавям само нашето собствено поле, от което става ясно, че екипировката функционира нормално. В момента генерираме около 2000 единици мощност, като от време на време достигаме стойности над 2100. Вероятно ще можем да създадем и по-мощно поле, когато неутрализаторите ни се сработят. След десетина-дванадесет часа…
— Не разбирам — прекъсна го Рунсайтър. Всички неутрализатори се бяха събрали около Джо Чип, Дон Дени дръпна подаващия се от полиграфа запис и се зае да го изучава, сетне го подаде на Типи Джаксън. Записът премина от ръка на ръка, после всички впериха погледи в Рунсайтър. Той се обърна към Стантън Мик. — Защо решихте, че службата ви е била инфилтрирана от хората на Холис? И защо не ни позволявахте да направим измерване? Знаехте ли какъв ще бъде резултатът?
— Очевидно е знаел — подхвърли Джо Чип.
Лицето на Рунсайтър се заля от червенина, той понечи да каже нещо на Стантън Мик, после се обърна към Джо.
— Да се връщаме на Земята. Трябва час по-скоро да измъкнем хората от тук. — После продължи на висок глас: — Събирайте си багажа, отлитаме за Ню Йорк. Искам до петнадесет минути да се натоварите на кораба, който не успее ще бъде оставен тук. Джо, събирай приборите, аз ще ти помогна да ги отнесеш на кораба. — Той отново погледна навъсено към Стантън Мик, понечи да заговори…
Стантън Мик внезапно се понесе към тавана на стаята, разперил вдървено лице и изпищя с металическия си глас:
— Мистър Рунсайтър, не позволявайте на таламусът да надвие над мозъчната ви кора. Въпросът изисква не прибързаност, а дискретност, успокойте хората си и нека обсъдим взаимно всичко — закръгленото му тяло се завъртя бавно във въздуха така, че краката му сочеха право към Рунсайтър.
— Чувал съм за подобни нещо — викна Рунсайтър на Джо. — Това е самовзривяваща се хуманоидна бомба. Да се махаме от тук. Току що са я включили на автоматично управление — затова се издигна във въздуха.
И тогава бомбата избухна.
Гъстият зловонен дим, който се стелеше по стените и тавана постепенно се разсея, откривайки проснатата в краката на Джо Чип човешка фигура.
Някъде наблизо се чу гласът на Дон Дени:
— Мистър Чип, убиха Рунсайтър. Това е мистър Рунсайтър — той заекваше от вълнение.
— Кой още? — попита дрезгаво Джо, мъчейки се да си поеме дъх. Лютивият дим дразнеше гърлото му. Главата му кънтеше от взрива, по врата му се стичаше нещо топло — вероятно беше засегнат от някое парче.
Сред дима се разнесе гласът на Уенди Райт.
— Мисля че всички останали са невредими.
Еди Дорн се наведе над Рунсайтър.
— Дали да не поискаме оживител от Рей Холис? — попита тя. Лицето й беше пребледняло.
— Не — каза Джо и също се наведе. — Грешиш — подхвърли той на Дон. — Още е жив.
Но сгърченото тяло на пода щеше всеки момент да издъхне. Само след няколко минути Дон Дени щеше да бъде прав.
— Слушайте, всички — извика Джо. — Мистър Рунсайтър е ранен, сега аз се разпореждам, макар и временно — докато се върнем на Земята.
— Ако въобще се върнем — добави Ал Хамънд, като попиваше с кърпичка раната на окото си.
— Кои от вас носят оръжие? — попита Джо. Никой не бързаше да отговори. — Знам, че е противозаконно. Но уверен съм, че някои от вас са въоръжени. Забравете законите, сега не е време за това.
В настъпилата пауза, първа се обади Типи Джаксън.
— Аз имам. В другата стая, при багажа…
— Аз също — кимна Тито Апостос и измъкна от вътрешния джоб старомоден заряден револвер.
— Тези от вас, които са прибрали оръжието в багажа, да отидат да си го вземат — нареди им Джо.
Шестима неутрализатори се отправиха към другата стая.
— Трябва час по-скоро да поставим Рунсайтър в охладителна камера — промърмори Джо.
— На кораба има — каза Ал Хамънд.
— Тогава да го отнесем там — рече Джо. — Хамънд, хвани го за краката, аз ще го вдигна за раменете. Апостос, ти ще вървиш отпред. Ако ти се изпречат хората на Холис, стреляй на месо.
На вратата застана Йон Айлд, стиснал в ръката си лазерна тръба.