— Мислите, че хората на Холис са тук, при мистър Мик?
— С него или без него — каза Джо. — Може би въобще не сме имали работа с Мик, а с Холис.
Интересно, помисли си той, че експлозията на хуманоидната бомба не уби и нас. Потърси с очи Зое Уирт. Нямаше я — вероятно се бе измъкнала преди взрива. Какво ли си е помислила, — зачуди се Джо, — когато е узнала, че не работи за Стантън Мик и че ни е довела тук, за да бъдем унищожени? Вероятно вече са я премахнали. За по-сигурно. И без това не може да им е от полза — още един свидетел на престъплението.
Върнаха се въоръжените неутрализатори и зачакаха по-нататъшни разпореждания от Джо. Всички изглеждаха неестествено спокойни, като се имаше пред вид бедственото положение.
— Ако съумеем да поставим тялото на Рунсайтър на време в охладителна камера, — обясняваше Джо на Ал Хамънд, — той ще продължи да управлява фирмата. Също като жена му. — Джо натисна с лакът бутона на асансьора. — Малка е вероятността да работи. Сигурно в момента на изстрела са прекъснали тока.
Но асансьорът се появи, въпреки подозренията им. Двамата с Ал побързаха да внесат тялото.
— Трима от въоръжените ще дойдат с нас — разпореди се Джо. — Останалите…
— По дяволите! — извика Сами Мъндо. — Не искаме да чакаме тук, докато се върне асансьорът. Може и да не се върне — на лицето му се четеше паника.
— Пръв тръгва Рунсайтър — прецеди през зъби Джо. — Той натисна копчето и вратата се плъзна. Вътре бяха Ал Хамънд, Тито Апостос, Уенди Райт, Дон Дени и Глен Рунсайтър. — Нямаше как — рече им Джо, докато се носеха нагоре. — Пък и сигурно горе ще ни чакат хората на Холис. Дано не знаят, че сме въоръжени.
— Нали е противозаконно — отбеляза Дон Дени.
— Да видим дали е още жив — рече Джо на Тито Апостос.
Апостос се наведе и огледа проснатото тяло.
— Все още диша, макар и повърхностно — каза той. — Има слаба надежда.
— Да, слаба надежда — кимна Джо. Тялото му беше изтръпнало от взрива, мислите му се влачеха, студено му беше и по всичко изглежда имаше увреден слух. Върнем ли се веднъж на кораба, мислеше си той, първо ще поставим Рунсайтър в охладителна камера, а после ще се свържем със службата в Ню Йорк и ще поискаме помощ. Ще вдигнем на крак всички Служби Бдителност. Ако не успеем да излетим, те ще дойдат да ни приберат.
Но той си даваше сметка, че на практика това е малко вероятно. Докато помощта пристигне от Земята, всички те ще издъхнат — изолирани в коридорите, асансьора и кораба. Шансът да се измъкнат беше минимален.
— Можеше да вземеш още хора в кабината — обади се Тито Апостос. — Ако се бяхме понатъпкали, щяха да се качат и жените.
— Тук сме по-уязвими от онези, които останаха долу — възрази Джо. — Холис вероятно очаква всички оцелели да потърсят спасение в асансьора. Затова не са го изключили. Знаят, че ще се помъчим да стигнем кораба.
— Вече ни го каза, Джо — отряза го Уенди Райт.
— Опитвам се да ви обясня защо постъпвам така — отвърна Джо. — И защо оставих другите долу.
— Ами онова, новото момиче, с особената дарба? — попита Уенди. — Пат, или как се казваше там. Не можем ли да я пратим в миналото, преди инцидента с Рунсайтър и да я накараме да промени всичко. Забрави ли за нея?
— Да — призна неохотно Джо.
— Хайде да се върнем долу — предложи Тито Апостос. — Нали сам каза, че хората на Холис ни дебнат на повърхността и че тук сме в по-голяма опасност, отколкото…
— Вече сме на повърхността — обяви Дон Дени. — Кабината спря — той облиза напрегнато устни, докато вратата се плъзгаше встрани.
Нагоре водеше екскаватор, а на другия край, зад въздухо-непроницаемата мембрана се виждаше основата на техния кораб. Точно както го бяха оставили. Никой нямаше на пътя им. Странно, помисли си Джо Чип. Нима са били сигурни, че хуманоидната бомба ще ни избие всичките? Нещо в плановете им се е объркало, първо със самия взрив, второ, че не изключиха енергозахранването и накрая празния коридор.
— Знаете ли какво мисля, — каза Дон Дени, докато Ал Хамънд и Джо изнесоха тялото на Рунсайтър от кабината и стъпиха на подвижния екскаватор. — Мисля, че планът им се провали в онзи миг, когато бомбата излетя към тавана. Изглежда, че е била осколъчен тип и по-голямата част от парчетата са попаднали в тавана над нас. Въобще не са предполагали, че някой от нас би могъл да оцелее след взрива и затова не са изключили захранването.
— Е, тогава, слава Богу, че бомбата излетя нагоре — рече Уенди Райт. — Майчице, колко е студено тук. Взривът сигурно е повредил отоплителната инсталация — тя потрепери.
Екскаваторът бавно се носеше нагоре, на Джо му се стори, че изминаха цели пет минути, преди да достигнат мембраната. Това мъчително пълзене му изглеждаше най-неприятното от всичко, преживяно досега, сякаш Холис специално го беше организирал.