— Не мога да разбера, защо ни пуснаха? — повтори на глас Джо.
— Защото планът им се провали — обясни Ал Хамънд. — А вероятно не са разполагали с резервен. Също като атентаторите на Хитлер, когато видели че бомбата е избухнала в бункера, решили, че всичко…
— Да се измъкваме от тук, — прекъсна го Джо, — преди да умрем от студ — той побутна Ал Хамънд навън и после затвори грижливо вратата. — Боже, какво преживяване — възкликна Джо.
По пътя към контролния пулт ги спря Франси Спениш.
— Разполагаме ли със средства за връзка с охладителната камера? — попита ги тя. — Можем ли да се консултираме с мистър Рунсайтър?
— Никакви консултации — отряза Джо и поклати глава. — Никакви слушалки, микрофони, протофазони. Никакъв полуживот. Докато не се върнем на Земята и не го преместим в мораториум.
— Тогава, как ще разберем дали сме го замразили навреме? — попита Дон Дени.
— Никак — рече Джо.
— Мозъкът може да е загинал — подхвърли ухилен Сами Мъндо и се изкикоти.
— Точно така — кимна Джо. — Възможно е никога вече да не чуем гласа или мислите на Глен Рунсайтър. Ще управляваме „Рунсайтър асошиейтс“ без негова помощ. Или ще се вслушваме в съветите на Ела, тогава най-добре ще е да преместим службата в Цюрих, в близост до „Мораториума на любимите събратя“ — той се отпусна на една седалка, откъдето да наблюдава действията на четиримата неутрализатори, заели се с управлението. Извади замислено цигара и я запали.
Изсъхнала и изветряла, цигарата се строши между пръстите му. Странно, помисли си той.
— От взрива е — обясни Ал Хамънд, който също бе забелязал. — Топлината.
— И ние ли сме се състарили от нея? — попита Уенди Райт и се настани до Джо. — Аз самата се чувствам стара. Като твоя пакет с цигари. Всички сме остарели, заради това, което се случи. Никога не сме преживявали такъв ден.
С драматични усилия корабът се издигна над повърхността на луната, отнасяйки със себе си, колкото и абсурдно да бе, свързващия тунел.
7
Облепете лесно замърсяващите се повърхности на вашите кухненски мебели с новото чудо, на име Юбик — лесно приложимото, блестящо, незалепващо пластично покритие. Напълно безвредно, ако се употребява според инструкцията. Край на досадното търкане, защото кухнята ви ще бъде вечно чиста.
— Най-добре да постъпим така — предложи Джо Чип. Ще кацнем в Цюрих — той нахлузи шлемофона и набра регионалния код за Швейцария. — След като го настаним в същия мораториум, където е и Ела, ще можем едновременно да се консултираме и с двамата. Ще поискаме да ги свържат електронно, за да функционират успоредно.
— Протофазонно — поправи го Дон Дени.
— Някой от вас случайно да знае как се казва управителят на „Мораториума на любимите събратя“? — попита Джо.
— Херберт — отвърна Типи Джаксън. — Фамилията не помня. Някакво германско име.
Уенди Райт се замисли и каза:
— Херберт Шонхайт фон Фогелсанг. Помня го, защото веднъж мистър Рунсайтър ми каза, че означавало: „Херберт, красотата на птичата песен“. Как ми се иска аз да се казвам така. Още тогава си го помислих.
— Можеш да се омъжиш за него — предложи й Тито Апостос.
— Ще се омъжа за Джо Чип — отвърна с детинска сериозност Уенди Райт.
— Така ли? — учуди се Пат Коунли. Очите й блеснаха. — Наистина ли?
— И това ли можеш да промениш? — попита я Уенди. — С твоята дарба?
— Аз живея с Джо — заяви Пат. — Аз съм негова любовница. По взаимно съгласие плащам и сметките му. Платих тази сутрин на вратата, за да го пусне навън. Ако не бях аз, още щеше да си седи в апартамента.
— И тогава нямаше да отлетим за луната — рече Ал Хамънд, вперил поглед в Пат.
— Може би не днес — посочи Типи Джаксън, — но в някой от следващите дни щяхме да отидем. Така че това няма значение. Да си призная, радвам се, че Джо си е намерил любовница, която да му плаща за вратата.
— Дайте ми телефонния указател на кораба — рече Джо. — Ще предупредя мораториума за пристигането ни — той погледна часовника. Оставаха още десет минути полет.
— Ето ви указателя, мистър Чип — каза Йон Айлд и му подаде миниатюрния електронен указател, снабден с клавиатура и екран.
Джо написа ШВЕЙЦ, после ЦЮР и накрая МРТ ЛЮБ СБР.
— Семантични кондензации — обади се зад гърба му Пат. — Като в иврита.
На екрана пробягаха цифри, механизмът избръмча и през тъничкия процеп се показа фонокарта. Джо я пъхна във видеофона.
— Въведеният номер е излязъл от употреба — отвърна видеофонът с механичен глас. — Ако имате нужда от помощ, поставете червената фонокарта и…