— Лично аз ще ви я докарам в стаята за срещи — увери го Херберт. Клиентите нямаха право да влизат в хангара. — Носите ли със себе си картона, мистър Рунсайтър?
— Божичко, не — отвърна Рунсайтър. — Загубих го преди месеци. Но вие познавате жена ми, ще можете лесно да я откриете. Ела Рунсайтър, двадесет годишна. Кестенява коса, кафяви очи — той се огледа нетърпеливо. — Къде ви беше стаята за срещи? Все не мога да си спомня.
— Заведете мистър Рунсайтър до стаята за срещи — нареди Херберт на един от подчинените си, който се навърташе наблизо, любопитен да зърне световноизвестния основател на организацията за борба с екстрасенси, или както им викаха съкратено — е.с.
От към входа на стаята за срещи се чу гласът на Рунсайтър:
— Но тук е пълно. Не мога да разговарям с Ела в подобна обстановка — той се обърна и настигна Херберт. — Мистър фон Фогелсанг, нямате ли някое кътче за поверителни разговори? Това което възнамерявам да обсъдя с жена ми Ела, засега трябва да бъде запазено в тайна от света.
Силно впечатлен от тревогата в гласа му, Херберт чу устата си да промълвява в отговор:
— Бих могъл да ви я доставя в някой от нашите кабинети, сър. — Питаше се какво ли се е случило, какво ли е накарало Рунсайтър да зареже всичко и да долети тук в „Мораториума на любимите събратя“, за да „завърти манивелата“ — както грубичко се бе изразил — на своята полужива съпруга. Трябва да е нещо свързано с бизнеса, реши Херберт. Напоследък в рекламите по телевизията и във вестниците все по-често се споменаваха охранителните противо-екстрасенсни организации. Пазете неприкосновеността на мислите си, внушаваха непрестанно в тези реклами. Нямате ли чувството, че някакъв непознат слухти около вас? Наистина ли смятате, че сте сами? Това за телепатите… а сетне опасенията от ясновидците. Представете си, че действията ви се предвиждат от човек, когото не сте срещали никога. И когото дори не бихте поканили в дома си. Премахнете тревогата, свържете се с най-близката Организация Бдителност, където незабавно ще научите дали не сте обект на нелегално следене, а след това — стига да желаете — следенето ще бъде неутрализирано срещу не особено високо заплащане.
— Организация Бдителност — харесваше му наименованието, в него се криеше достойнство, а и беше съвсем точно. Знаеше го от личен опит, преди две години сред подчинените му в мораториума се бе промъкнал телепат с намерения, които така и никой не можа да открие. Най-вероятно за да проследи разговорите между клиентите и полуживците — както и да е, разузнавач от близката анти-е.с. организация бе засякъл неговото телепатично поле след което го уведомиха. Подписаха договор и от организацията изпратиха телепато-неутрализатор, който постъпи на работа в мораториума. Така и не можаха да открият телепата, но го неутрализираха, точно както се обещаваше в телевизионните реклами. Мораториумът беше прочистен от телепатическо следене, а организацията бе поела ангажимент да извършва периодични профилактични прегледи.
— Много ви благодаря, мистър Фогелсанг, — произнесе Рунсайтър, следвайки го през различни стаи, в които чиновниците се прегърбваха над безчислени и безполезни микродокументи.
Разбира се, мислеше си Херберт, аз приех на доверие твърдението им, че при мен има телепат. Показаха ми някаква графика, съставена от тях и се обосноваха само с нея. Може би графиката е била фалшива. Приех на доверие и твърдението им, че телепатът си е отишъл, дошъл, отишъл си, а аз платих две хиляди поскредита. Възможно ли е тази организация всъщност да се занимава с рекет? Да твърди, че се нуждая от помощта й, когато всъщност такава необходимост не съществува?
Замислен над това, Херберт продължи неусетно по пътя си. Този път Рунсайтър не го последва, вместо това шумно се разположи в най-близкото кресло. Рунсайтър въздъхна и за пръв път Херберт осъзна, че под привидната енергичност се крие един уморен и изплашен човек.
Предполагам, такива са правилата на играта, с която се е захванал, мислеше си Херберт. Кой знае, тялото му сигурно се състои от десетки изкуствени органи, закърпени един към друг, на мястото на остарелите истински органи. Медицината стигна далеч и сега от предишния Рунсайтър е останала само обединяващата идея, мисълта. Интересно, на колко години ли е той? Трудно е да се прецени по външния вид, особено когато преминат деветдесетте.
— Мис Бисън, — поръча той на секретарката си, — наредете незабавно да докарат в кабинета ми мисис Ела Рунсайтър. Той приседна на ръба на бюрото и извади кутийка енфие, докато мис Бисън изпълняваше заръката му.