— Изветрели са — рече Джо. Нямаше смисъл да проверява. Знаеше го.
— Да, прав си — Ал прибра пакета. — Откъде знаеш? Не бива да се отчайваш толкова лесно. Имаме късмет че останахме живи. Можеше и ние да лежим сега в охладителни камери. А Рунсайтър да ни чака в стаята за срещи.
— Всички цигари на света са изветрели — заяви Джо. Ако Рунсайтър беше жив, — продължи той, — всичко щеше да е наред. Зная го със сигурност, макар да не знам защо. — Зачуди се какво ли правят в този момент техниците с тленните останки на Рунсайтър. — Помниш ли, едно време имаше зъболекари?
— Чувал съм за това.
— Тогава зъбите на хората са се разваляли.
— Предполагам, че е било така — рече Ал.
— Баща ми обичаше да разказва как се е чувствал, докато е чакал пред зъболекарския кабинет. Всеки път, когато сестрата отваряла вратата, той си казвал: „Ей сега ще се случи. Това от което най-много се боя в този живот“.
— Така ли се чувстваш сега? — попита го Ал.
— Чувствам се… Божичко, защо този идиот не дойде още сега, за да ни каже: Всичко е наред, Рунсайтър е жив! Или не е. Но поне да разберем. Да или не.
— Почти винаги е да. От статистическа гледна точка.
— Този път ще е не.
— Няма как да го узнаеш предварително.
— Интересно, дали Рей Холис има представителство тук — в Цюрих?
— Разбира се че има. Но докато се доберем до там, ясновидците вече ще го знаят.
— Трябва да се обадя на ясновидец — рече Джо. — Още сега — той понечи да стане, после се огледа. — Дай ми една монета.
Ал поклати глава.
— В известен смисъл, — поясни Джо, — ти си мой подчинен. Трябва да ми дадеш, иначе ще те уволня. Веднага щом Рунсайтър умре, фирмата ще ръководя аз. От момента на взрива аз поех управлението, мое беше решението да се върнем на Земята, както и това да се свържа с ясновидец. Така че, дай ми монетата — той протегна ръка.
— „Рунсайтър асошиейтс“, — произнесе Ал, — се управлява от човек, който не е в състояние да задържи и петдесет цента в джоба си. Ето, вземи — той подаде монетата на Джо. — Прибави я в чека ми.
Джо излезе навъсено и закрачи по коридора. Какво нереално място, мислеше си той. На половината път между живота и смъртта. Сега вече аз съм глава на „Рунсайтър асошиейтс“, осъзна изведнъж той, ако не броим Ела, но тя може да участва в управлението само когато я съживяваме. Знам какво се казва в завещанието на Глен Рунсайтър, а то вече е в сила — аз поемам ръководството, докато Ела или той решат да го предадат в други ръце.
Никога няма да се върнат обратно, осъзна внезапно Джо. Няма да бъдат в състояние да поемат лична финансова отговорност. Ясновидците на Холис вече са го предвидили. Мога да науча от тях дали ще бъда повишен до поста директор на фирмата. Заслужава си да го знае човек. При всички случаи трябва да наема ясновидец във фирмата.
— Къде са обществените видеофони? — попита Джо един униформен служител. След като ги откри, вдигна слушалката, поколеба си и пусна вътре монетата, която му беше дал Хамънд.
— Съжалявам, сър, — произнесе видеофонът. — Тези пари са излезли от употреба. Не мога да ги приема.
Монетата издрънка в краката му, сякаш бе изплюта с отвращение.
— Какво означава това? — възмути се Джо и се наведе да я вдигне. — Откога петдесет американски конфедеративни цента са извън употреба?
— Съжалявам, сър — продължи видеофонът. — Монетата, която пъхнахте не беше петдесет американски конфедеративни цента, а филаделфийски талер, излязла от употреба емисия на Съединените Американски щати. В момента има само нумизматична стойност.
Джо разгледа монетата и забеляза от едната страна, поизтъркания лик на Джордж Вашингтон. имаше и дата. От преди четирийсет години. Както видеофонът бе заявил, отдавна излязла от употреба.
— Някакви затруднения, сър? — попита един служител. — Видях че автоматът върна монетата ви. Мога ли да я разгледам? — той протегна ръка и Джо пусна талера в шепата му. — Готов съм да ви я обменя за десет швейцарски франка. Които видеофонът ще приеме.
— Чудесно — кимна Джо. Направиха обмяната, той пусна десет франковата монета и набра международния номер на Холис.
— Таланти Холис — изчурулика в ухото му обигран женски глас. На екрана се появи красиво момичешко лице. — О, мистър Чип, — позна го момичето. — Мистър Холис ни предупреди, че ще се обадите. Чакаме ви от обед.
Ясновидци, въздъхна Джо.
— Мистър Холис, — продължаваше момичето, — ни инструктира незабавно да ви свържем с него. Иска лично да се заеме с проблемите ви. Бихте ли изчакали докато ви свържа? Ей сега ще чуете гласа на мистър Холис. Приятен ден — лицето й изчезна, екранът опустя.