След миг от там го гледаше мрачно и тъжно лице с присвити очи, което сякаш плуваше в пространството, лишено от тяло. Очите приличаха на шлифовани скъпоценни камъни.
— Здравейте, мистър Чип.
Ето значи как изглежда, помисли си Джо.
— В най-скоро време, — заговори той, — Съвета ще получи пълен доклад за извършеното от вас убийство на мистър Глен Рунсайтър. А вие ще прекарате в затвор остатъка от дните си — той зачака, но не последва никаква реакция. — Сигурни сме в това — натърти Джо, но вече бе изгубил увереност.
— Що се отнася до истинската причина на вашето позвъняване, — прониза го острият глас на Холис, — мистър Рунсайтър няма да…
Разтреперан, Джо постави слушалката.
Върна се обратно по коридора и намери Ал, който ровеше из изсъхналите цигари. Ал вдигна глава.
— Отговорът е не — рече Джо.
— Фогелсанг те търсеше — отвърна Ал. — Държеше се странно и причината за това беше изписана на лицето му. Бас държа, че се страхува да ти признае истината. Сигурно доста ще го увърта, но накрая ще си каже. Е, какво ще правим сега?
— Ще спипаме Холис.
— Не можем да го спипаме.
— Съвета… — той млъкна. В стаята бе влязъл управителят на мораториума, лицето му имаше тревожен и изпит изглед, ала същевременно се опитваше да запази изражението на човек, свикнал да надзърта в отвъдното.
— Направихме каквото можахме. При такава ниска температура генерираният поток практически не среща съпротивление. Сигналът би трябвало да е оглушително мощен, а ние долавяме само статичен шум. Не забравяйте, че не извършихме оглед на първичната охладителна инсталация. Имайте го пред вид.
— Ще го имаме — рече Ал. Той се надигна и кимна на Джо. — Е, това е всичко.
— Ще поговоря с Ела — отвърна Джо.
— Сега? — учуди се Ал. — По-добре почакай, докато намислиш какво да й кажеш. Срещни се с нея утре. Прибери се у дома и поспи.
— Да се прибера у дома, би означавало да отида при Пат Коунли. А сега не съм в състояние да се срещам с нея.
— Вземи си стая в някой цюрихски хотел. Скрий се. Аз ще се върна на кораба и ще кажа на другите да се свържат със Съвета. Напиши ми заповед.
— Знаеш ли с кого бих искал да си поговоря? — попита го Джо. — С Уенди Райт. Тя ще знае какво трябва да се направи. Страшно много ценя мнението й. Интересно — та аз почти не я познавам.
Едва сега Джо забеляза, че помещението е изпълнено от тиха, но настойчива музика: Същата като в хеликоптера: Dies irae, dies illa, пееше мъжкият хор, Solvet saeclum in favilla, teste David cum Sybilla.
Това е „Реквием“ на Верди, осъзна изведнъж Джо. Сигурно фон Фогелсанг го пуска собственоръчно, когато дойде сутрин на работа.
— Като се прибереш в хотела, — продължаваше Ал, — можеш да поканиш Уенди да дойде при теб.
— Това няма да е морално — възрази Джо.
— Какво? — Ал го погледна учудено. — В подобен момент? Когато цялата организация е на път да изчезне в небитието, ако не се вземеш в ръце? Всичко което може да ти даде нови сили е не само морално, но и необходимо. Запази си стая, кажи ми в кой хотел е и после…
— Парите ни са излезли от употреба — прекъсна го Джо. — Не мога да използвам видеофона, освен ако на близо не се навърта някой колекционер на стари монети, който да ми ги размени за швейцарски франкове.
— Исусе! — възкликна Ал и шумно въздъхна.
— Моя ли е грешката? — озъби се Джо. — Да не би аз да съм виновен за това, че парите ни са негодни?
— В известен смисъл — да — упрекна го Ал. — Макар да не зная защо. Може би някой ден ще мога да ти кажа. Добре, връщаме се на „Пратфал II“. Там ще вземеш Уенди Райт и ще я откараш в хотела.
— И с какво ще платя в хотела? Няма да приемат парите ми също както не ги прие автомата.
Проклинайки шумно, Ал разтвори портфейла си и разгледа банкнотите вътре.
— Стари са, но все още са в обращение — заяви той и изсипа на дланта си монетите. — Виж тези вече не са — и Ал ги захвърли с отвращение на пода, точно както бе постъпил видеофонния автомат. — Вземи банкнотите. Тук има достатъчно за хубава стая, вечеря за двама и няколко питиета. Утре ще изпратя совалката от Ню Йорк да ви прибере.
— Ще ти ги върна — увери го Джо. — Сега вече получавам голяма заплата — нали съм временно изпълняващ длъжността директор на „Рунсайтър асошиейтс“. Ще мога да си изплатя дълговете, глобите и данъците, които от доста време…
— Без помощта на Пат Коунли?
— Бих могъл да я изритам.
— Интересно — отвърна Ал.
— За мен, това е едно ново начало. Нова възможност в живота.
Мога да управлявам фирмата, мислеше си Джо. Със сигурност не бих повторил грешката, която направи Рунсайтър — да бъда примамен от Холис, който се представя за Стантън Мик и да му позволя да изтегли най-добрите неутрализатори от Земята.