— Имам чувството, — огледа го замислено Ал, — че ти си обречен на провали. И нищо не може да те спаси от това проклятие.
— Това, което всъщност притежавам — рече Джо, — е волята за успех. Глен Рунсайтър го забеляза и затова в завещанието си ме посочи като евентуален негов заместник — той чувстваше нарастваща увереност. Бъдещето се разтваряше пред него, сякаш бе ясновидец. И изведнъж си спомни за дарбата на Пат, за онова, което вършеше с ясновидците и с опитите им да надзъртат в бъдещето.
Ал прочете мислите по лицето му.
— Няма да я изхвърлиш — рече той. — Защото знаеш какво е способна да прави.
— Добре, ще си наема стая в Цюрих — съгласи се Джо. — След като толкова настояваш.
Не, поклати глава той. Ал е прав. Няма да стане, Пат или нещо по-лошо от нея ще се изпречи на пътя ми и ще унищожи всичко. Обречен съм, в класическия смисъл на тази дума.
Той си представи затворена в клетка птица, която отчаяно пърха с криле. Имаше нещо трагично, неизбежно в тази гледка. Някаква предопределеност. Все още не можеше да разбере какво точно. Монетите, досети се изведнъж Джо. Излезли от употреба, дори автоматът отказва да ги приеме. Превърнали се в колекционерска рядкост. Като експонати в музея. Това ли го тревожеше наистина. Трудно му бе да определи.
„Mors stupebit, продължаваха да пеят гласовете, Et natura, cum resurget creatura, judicanti responsura.“
8
Спестовна каса Юбик ще сложи край на вашите финансови тревоги. Ние ще се погрижим за вашите дългове. Лихвени и безлихвени заеми, от които само може да спечелите…
Слънчеви лъчи се плъзнаха по стените на елегантната хотелска стая, разкривайки странни изображения, които за изненада на Джо Чип, се оказаха украшения по мебелировката — масивни ръчно извезани драперии, на които бе изобразен възхода на човечеството от едноклетъчните организми в ранен камбрий до първите по-тежки от въздуха летящи механизми в началото на двайсети век. Великолепен псевдомахагонов скрин, четири кресла с хромирани дръжки… Джо довърши с възхищение огледа на стаята и после осъзна с мъчителен трепет, че Уенди така и не беше отвърнала на настойчивата му покана и не бе пристигнала. Или пък е почукала, но той не я е чул — спал е твърде дълбоко.
И така, новата империя на неговата хегемония бе рухнала още в мига на създаването.
Той се надигна уморено от леглото и започна да се облича, все още под впечатленията на случилото се през предния ден. Студено му беше, необичайно студено и той се замисли над този факт. После вдигна слушалката на видеофона и се свърза с обслужване по стаите.
— …да му го върнем, ако е възможно — говореше някой в слушалката. — Първо, разбира се, трябва да разберем дали самият Стантън Мик е бил забъркан или за целта е бил използван симулакров заместник, ако е така — защо, ако пък не — как… — гласът постепенно отслабваше, сякаш разговаряше със себе си, а не с Джо. Сякаш дори не подозираше за съществуванието му. — Ако се съди по всички досегашни доклади, — продължаваше той, — няма съмнение, че Стантън Мик предпочита законните средства за действие и легалните методи, утвърдени в нашата Система. С оглед на това…
Джо затвори, изправи се, като се олюляваше и се опита да си прочисти мислите. Гласът на Рунсайтър. Без никакво съмнение. Отново вдигна телефона и се заслуша…
— …съдебен процес от страна на Мик, който не само, че може да си го позволи, но и е привикнал с подобни тъжителства. Преди да предявим официален протест към Съвета, би било наложително е да се консултираме с нашите юристи. В противен случай сме изложени на опасността, да бъдем обвинени във фалшифициране на обстоятелствата и…
— Рунсайтър! — извика Джо.
— …неспособни да го докажем, когато стане…
Джо затвори.
Нищо не разбирам, рече си той.
Влезе в банята, наплиска се със студена вода, среса косата си, помисли малко и се избръсна с безплатно предоставения бръснач. Постави си от хотелския одеколон, взе една безплатна хотелска чаша и си наля безплатна вода. Дали в мораториума най-сетне са успели да го съживят? Но ако е така, защо не ме чува? Защо връзката по между ни е еднопосочна? Или това е само техническа неизправност?
Той се върна при видеофона и вдигна отново слушалката, намислил да се свърже с мораториума.
— …макар и не най-подходящата кандидатура за директор на фирмата, ако се имат пред вид личните му качества, по-специално…
Не мога да се свържа, осъзна Джо и остави слушалката. Не мога да говоря дори с обслужване по стаите.
От ъгъла на стаята се разнесе мелодичен звън, последван от равен, механичен глас: