И все пак — нали в теорията на Плутон се говореше за някаква вътрешна идея, която е в състояние да надживее всякаква разруха? Древният дуализъм — тяло и дух разделени. Тялото среща онзи край, който сполетя Уенди, а духът напуска гнездото като птица и отлита. Може би това е прераждането, за което се говори в „Тибетската книга на мъртвите“. Боже, дано да е така. Защото в такъв случай всички ние ще се срещнем отново. В някоя друга част на гората, като във „Вини Пух“, където момчето и неговото мече продължават да си играят… защото олицетворяват едно вечно понятие. Като всички нас. Всички ние ще намерим своя Пух, в някой друг, по-чист свят.
От чисто любопитство той включи архаичния приемник, вътре бавно засвети жълтеникава лампа, разнесе се познатият радиошум и най-сетне ясните тонове на предаваща станция.
— Време е за предаването „Семейството на Пепер Юнг“ — обяви говорителят на фона на тихо свирещ орган. — Спонсорирано от ароматния „Камей“, сапунът на красивите жени. Вчера Пепер откри, че…
Джо изключи радиото.
Я виж, сапунена опера от преди войната, мислеше си той. И тук е в сила законът за регресиите, който доминира в този свят на полуживота — или каквото е в същност.
Джо огледа стаята и забеляза в средата маса в бароков стил, покрита със стъкло, върху което бе оставен брой на списание „Либърти“. Също от преди войната, с великолепна илюстрация на текущия сериал „Светкавица в нощта“, футуристична фантазия, за въображаема атомна война. Той прелисти замислено страниците, после потърси други промени из стаята.
Гладкият под от изкуствена материя се беше превърнал в дюшеме от широки липови дъски, покрито с изтъркан и потънал в прах турски килим.
На стената бе останала само една картина, покрита със стъкло графика, изобразяваща умиращ индианец на кон. Никога преди не я беше виждал. Не събуждаше никакви спомени в него. А и въобще не го беше грижа за това.
Видеофонът бе заменен от черен бакелитов телефон, окачен на стената. Дори нямаше шайба. Той вдигна слушалката и чу далечен женски глас:
— Номерът, моля.
Джо побърза да затвори.
Термостатичната контролна отоплителна система по всичко изглежда бе потънала в небитието. В далечния край на стаята бе разположена газова отоплителна печка, от която стърчеше лъскава тенекиена вентилационна тръба и се губеше в тавана.
Джо влезе в спалнята, дръпна вратите на гардероба, порови малко и накрая се спря на черни оксфордски обувки, вълнени чорапи, голф, синя памучна риза, спортно сако от камилска вълна и каскет. Освен това извади и един чифт официални дрехи — ръчно изработен черен костюм, тиранти, широка шарена вратовръзка и бяла риза с твърда яка.
Божичко, рече си той, когато се натъкна под дрехите на торба за голф, пълна с всякакви стикове, каква реликва!
Отново се върна в дневната. Едва сега се сети да потърси с поглед онова, което бе останало от полифоничния ултракъсовълнов тунер-усилвател, но нямаше и помен от свръхсложната апаратура. На негово място се виждаше някакъв странен на вид шкаф, с капак отгоре и медна дръжка отстрани. Нямаше смисъл да вдига капака, за да види какво има вътре. Върху виктролата беше оставено пакетче с бамбукови грамофонни игли, както и десет инчова плоча предназначена за 78-оборота, с черен етикет на фирмата „Виктор“ и запис на „Турска наслада“ в изпълнение на оркестъра на Рей Нобъл. Не му оставаше друго, освен да каже последно сбогом на своята музикална колекция.
Нищо чудно до утре да бъде притежател да цилиндричен фонограф с винтово задвижване. На който ще може да пуска само приглушени рецитали от религиозни вечеринки.
Вниманието му привлече захвърленият на масичката вестник, който изглеждаше съвсем нов. Вдигна го и прочете датата: вторник, 12 септември 1939. Прегледа заглавията.
Интересно, помисли си Джо. Втората световна война е избухнала съвсем наскоро. И французите си въобразяват, че ще я спечелят. Той прочете следващото заглавие:
Цената на вестника беше три цента. Това също му се стори интересно. Какво ли можеше да си купи сега за три цента? Джо захвърли вестника и отново се зачуди на това колко нов изглежда. На не повече от един ден. Сега вече имам ориентация за времето, помисли си той, и знам колко назад е стигнала регресията.