— Е, както казват, ти си поела към новата утроба, от която ще се родиш. И мъгливата червена светлина — това е злата утроба, където не бива да ходиш. Вероятно предчувстваш своя бъдещ живот, или каквото е там. — Съзнаваше, че дърдори глупости, той самият нямаше никакви религиозни убеждения. Но полуживците водеха съвсем реално съществуване и този факт караше теолозите да излязат от кожата си. — Ей — досети се, че трябва да смени темата. — Чакай да ти разкажа какво се случи и защо съм тук. С. Доул Мелипоун изчезна от погледа ни.
След кратко мълчание Ела се разсмя.
— Кой или какво е С. Доул Мелипоун? Не може да има подобно нещо — от смеха й, познатия, неповторим смях на Ела по гърба му полазиха тръпки. Не можеше да го забрави, дори след толкова години.
— Не си ли спомняш? — попита той.
— Спомням си — отвърна Ела. — Как бих могла да забравя С. Доул Мелипоун? Не приличаше ли на хобит?
— Той е най-добрият телепат на Реймънд Холис. От година и половина насам — откакто го откри Дж. Дж. Ашууд — непрестанно го държи под око поне един от нашите неутрализатори. И за миг не сме го изпускали. Мелипоун е в състояние да генерира два пъти по-мощно е.с. поле от всеки друг служител на Холис. Засега това е последното от цяла поредица изчезвания на хора от службата на Холис — изчезнали поне от наша гледна точка. От гледна точка на всички Служби Бдителност. Ето защо си рекох, по дяволите, ще ида да попитам Ела какво да правим. Нали така поръча в завещанието си — не помниш ли?
— Помня — но гласът й звучеше отнесено. — Трябва да увеличите броя на рекламните съобщения по телевизията. Предупредете хората. Кажете им… — гласът й постепенно утихна.
— Досаждам ти, нали — рече мрачно Рунсайтър.
— Не. Аз… — тя се поколеба и Глен почувства, че отново се отдалечава от него. — Всички изчезнали ли са телепати? — попита го след известно време.
— Повечето са телепати и ясновидци. Не са на Земята, сигурен съм в това. Разполагаме вече с близо дузина бездействащи неутрализатори, лишени от подопечни и това ме безпокои все повече, защото намалява търсенето на анти-е.с. специалисти — напълно естествено, след като я няма първопричината. Но вътре в себе си съм уверен, че са събрани за някаква важна задача. Някой ги е наел за нещо и само Холис знае кой и за какво — той млъкна. С какво ли можеше да му помогне Ела? Напъхана в този проклет ковчег, изолирана от света — тя знаеше само онова, което й казваше. И въпреки това, винаги беше разчитал на нейната прозорливост, на далновидната женска мъдрост родена от вътрешно познание. Никога не бе успял да схване същината й, още докато беше жива и със сигурност не би могъл да го стори сега, когато лежеше вкочанена. Жените, с които се бе сближил след смъртта й бяха далеч по-слабо надарени с прозорливост. Нищо повече от едва доловими следи — намек за скрити възможности, които така и бяха останали недоразвити — за разлика от Ела.
— Кажи ми, — прекъсна мислите му тя, — какво представлява този Мелипоун?
— Чудак.
— За пари ли работи? Или по убеждение? Винаги съм се бояла от онази тяхна екстрасенсна мистика, усещането им за целенасоченост, за единение с космичните сили. Сарапис беше такъв, помниш ли го?
— Сарапис вече го няма. Холис го смачка, когато се опита да създаде собствена служба и да го конкурира. Дори един от телепатите му се бе опитал да подслушва Холис. Но Мелипоун е много по-опасен от Сарапис. Когато загрее, необходими са поне трима неутрализатори за да балансират полето му и от това само губим, защото получаваме хонорар само за един. Така е според новите разпореждания на Съвета и трябва да се придържаме към тях. — С всяка измината година все по-малко му харесваше Съвета на служби бдителност, гневеше се от нейната безполезност, от цената, която бе длъжен да й плаща. От нейната самовлюбеност. — Доколкото можем да преценим, Мелипоун работи за пари. Става ли ти по-леко от това? — зачака, но не получи отговор. — Ела? — тишина. Той продължи разтревожено. — Ей, Ела, чуваш ли ме? Какво стана? — О, Боже, помисли си той, отишла си е.
След кратка пауза, в слушалката отново започнаха да се материализират нечии мисли.
— Казвам се Джори.
Не бяха мислите на Ела, излъчването беше друго, по-жизнено и някак припряно. Нямаше я доскорошната нежност.
— Разкарай се от линията — рече уплашено Рунсайтър. — Говорех с жена ми, Ела, ти откъде се взе?
— Аз съм Джори, — продължи потокът от мисли — и никой не може да ми говори така. Бих искал да си побъбря малко с вас, мистър, ако нямате нищо против. Как се казвате?
— Искам да чуя жена ми, — отвърна заеквайки Глен. — Името й е Ела Рунсайтър. Платих за да разговарям с нея и сега искам да разговарям с нея. Не с теб.