— Какво мога да наема с тях? — запита той мъжа зад гишето, като изсипа всичките си пари. — Искам да стигне колкото се може по-бързо до Де Моне. Трябва да излетя незабавно.
Чиновникът отсреща, плешив, с почернени мустаци и очила със златни рамки, разгледа мълчаливо парите.
— Ей, Сам — извика той през рамо. — Ела да видиш какво има тук.
Отзад се появи втори човек, облечен в раирана риза с навити ръкави, ленени панталони и платнени обувки.
— Фалшиви са — заяви той, след като огледа парите. — От някоя игра. Това върху тях не е нито Джордж Вашингтон, нито Александър Хамилтън.
Двамата чиновници впериха погледи в Джо.
— Отвън на паркинга имам Ла Сал, модел 1939. Готов съм да го заменя за еднопосочен билет до Де Моне, на който и да е от самолетите. Интересува ли ви?
След кратко мълчание, пръв се обади чиновникът със златни рамки.
— Може би Оги Брент ще прояви интерес.
— Брент ли? — възкликна другият и вдигна вежди. — Онзи, пилотът на „Джени“? Че таратайката му ще е поне на двайсет години! Няма да стигне и до Филаделфия.
— А какво ще кажеш за МакГии?
— Може, само че го няма.
— Тогава, може би Сенди Джесперсън? Неговият „Къртис-Райт“ може да изкара до Айова — чиновникът се обърна към Джо. — Идете в трети хангар и потърсете един двумоторен самолет, оцветен в червено и бяло. Там ще намерите нисичък на ръст и леко пълен мъж. Ако той не ви вземе, никой няма да го стори, освен ако не изчакате утре да се върне Айк МакГии с неговия тримоторен „Фокер“.
— Благодаря — кимна Джо и пое към посочения хангар. Самолетът в червено и бяло се виждаше отдалеч.
Е, поне няма да летя в някоя бракма от Първата Световна война, успокояваше се Джо. Всъщност, досети се той, откъде да знам, че този „Джени“, например, не е точно такъв? Майчице мила! По всичко изглежда, че основните черти на този период са развили взаимосвързани координати в мислите ми. Нищо чудно, че успях да подкарам онзи стар Ла Сал. Вече започвам да влизам в ритъм с настоящия времеви континиум.
Нисък и пълен мъж с червеникава коса и омазнени ръце погледна към приближаващия се Джо.
— Вие ли сте мистър Джесперсън? — попита Джо.
— Така изглежда — мъжът го разглеждаше внимателно, очевидно заинтригуван от странните му дрехи, които не бяха регресирали. — Какво мога да направя за вас?
Джо му обясни.
— Вие искате да замените вашия нов Ла Сал, ама чисто нов, за един полет до Де Моне? — изненада се Джесперсън. — Добре, нищо не обещавам, първо да видим колата.
Двамата се отправиха към паркинга.
— Не виждам никакъв нов Ла Сал — рече подозрително Джесперсън.
Прав беше. Лъскавият Ла Сал беше изчезнал, на негово място се мъдреше схлупен остарял модел на форд-купе 1929 с брезентов покрив. Без никаква стойност, ако се съдеше по изражението на Джесперсън.
Положението изглеждаше безнадеждно. Никога нямаше да се добере до Де Моне. А както беше подчертал в телевизионната реклама Рунсайтър — това означаваше гибел. Същата, която бе сполетяла Уенди и Ал.
Времето беше от решаващо значение.
Като ще се мре, поне да рискувам, рече си Джо. Юбик, помисли си той. Отвори вратата на форда и влезе вътре.
На седалката до него беше оставена бутилката, която бе получил по пощата. Вдигна я и…
Откри поредната промяна, която не го изненада. Бутилката, както и колата беше регресирала. Сега вече това беше плоска дървена манерка, с издраскана от употреба повърхност. Ужасно стара на вид, капачката беше грубо издялана и цялата изработка напомняше изделие от деветнайсети век. Надписът също беше променен. Той приближи манерката към очите си и текста:
ЕЛЕКСИР ОТ ЮБИК. ГАРАНТИРА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ИЗГУБЕНАТА МЪЖЕСТВЕНОСТ И ПРЕМАХВА РЕПРОДУКТИВНИТЕ СМУЩЕНИЯ КАКТО ПРИ МЪЖЕТЕ, ТАКА И ПРИ ЖЕНИТЕ. ПОЛЕЗЕН ДАР ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, АКО СЕ УПОТРЕБЯВА ПО ПРЕДПИСАНИЕ.
По-надолу продължаваше със ситни букви:
Не го прави Джо. Има друг начин.
Не се отчайвай. Ще го намериш. Късмет.
Рунсайтър, осъзна той. Продължава да разиграва своята садистична игра на котка и мишка с нас. Само и само да продължим забавлението. И да отложим наближаващия край. Един Господ знае защо. А може би на Рунсайтър му е приятно да ни гледа как се мъчим? Не, едва ли, не и онзи Глен Рунсайтър, когото познавах.
Въпреки това, Джо остави манерката с елексир от Юбик, която бе намислил да използва.
И се зачуди, какъв ли е този тайнствен друг начин, за който намекваше Рунсайтър.
11
Ако се приема според предписанието, Юбик ще ви осигори безгрижен сън, без досадната утринна сънливост. Ще се събудите свежи и готови да се справите с дребните проблеми на деня. Не надхвърляйте препоръчаната дозировка.