— От гробищата ни дадоха кола — обясни Дон Дени. — Ей онзи „Пиърс-Ероу“ — той посочи с ръка.
Забързаха натам.
— Едва ли ще можем да се качим всички — каза Типи Джаксън.
— Попитайте Блис дали ще ни услужи с неговата — рече Джо. Той се настани зад волана, завъртя ключа и щом колата се напълни, подкара по главната улица на Де Моне. Автомобила на Блис наду клаксон за да ги увери, че всичко е наред и се понесе след тях.
12
Пъхнете вкусния Юбик във вашия тостер и закуската ви ще се превърне в истински празник! Юбик е продукт на свежи зеленчуци и здравословни ароматни подправки. Безвреден, ако се употребява според инструкцията.
Един по един отпадаме, мислеше си Джо Чип, докато насочваше колата сред оживеното движение. Нещо не е наред с моята теория. Еди не би трябвало да пострада, тя беше неотлъчно с групата. А аз…
Аз трябваше да съм следващата жертва. Докато летях насам от Ню Йорк.
— Ако някой от нас се почувства внезапно уморен, — предупреди ги Дон Дени, — трябва незабавно да предупреди останалите. Това изглежда е първият признак. И никой да не се отделя от групата. Чухте ли? — той огледа седналите отзад. — Почувства ли някой внезапна умора веднага да съобщи на мен или на Джо Чип — той се обърна към Джо. — И после какво?
— И после какво, Джо? — повтори след него Пат. — Какво ще правим тогава? Кажи ни, Джо, слушаме те.
— Изглежда ми странно, — отвърна Джо, — че твоята дарба тук не може да ни бъде в помощ. Въпреки че на пръв поглед ситуацията изглежда създадена именно за нея. Не можеш ли да се върнеш само петнадесет минути назад и да предупредиш Еди Дорн да не се отделя от групата? Защо не направиш онова, което стори когато за пръв път те представих на Рунсайтър?
— Дж. Дж. Ашууд ме представи на Рунсайтър — поправи го Пат.
— Значи нищо няма да направиш — поклати глава Джо.
Сами Мъндо се запревива от смях и рече:
— Снощи двете доста се посдърпаха — мис Коунли и мис Дорн. Мис Коунли никак не я обича, затова не иска да й помогне.
— Харесвам Еди — натърти Пат.
— Има ли някаква причина, поради която не желаеш да използваш дарбата си? — попита я Дон Дени. — Джо е прав, странно е, че не искаш да ни помогнеш.
Пат помълча малко, сетне отвърна:
— Дарбата ми е изчезнала. Изгубих я след взрива на луната.
— Защо не ни каза? — възкликна Джо.
— Не ми се казваше, по дяволите — ядоса се Пат. — Защо трябва да ви го съобщавам? Непрестанно се опитвам, но нищо не се получава, нищо. Никога досега не ми се е случвало подобно нещо. Тази дарба е с мен откакто се помня.
— Кога… — заговори Джо.
— Когато бяхме на луната — прекъсна го тя. — С Рунсайтър.
— Значи доста отдавна го знаеш — заключи Джо.
— Опитах в Ню Йорк, след като ти се завърна от Цюрих и стана ясно, че с Уенди се е случило нещо ужасно. Правя опити дори в момента, още откакто изчезна Еди Дорн и ти каза, че била мъртва. Може би причината е в това, че се върнахме назад във времето, може би екстрасенсните дарби не играят никаква роля през 1939. Но тогава как да си обясним случилото се на луната? Освен ако вече сме се връщали назад в този период, но не го осъзнаваме — тя потъна в мрачно мълчание, а на лицето й беше изписано огорчение.
Всичко съвпада, помисли си Джо. Напълно естествено е, дарбата й за пътуване във времето да е изчезнала. Това не е истинската 1939 година, всъщност, излезли сме извън всякакво време, точно както твърдеше Ал. Значи надписът на стената не лъже. Това е полуживотът, точно както се казваше в съобщението.
Все пак не посмя да го сподели с останалите в колата. Защо да им съобщава, че всичко е безполезно? Рано или късно ще го разберат сами. По-схватливите, като Дени например, може би вече се досещат. От думите му и от преживяното досега.
— Май наистина си разтревожен, — заговори го Дон Дени, — от загубата на нейната дарба.
— Естествено — сви рамене Джо. — Надявах се да променим положението.
— Има и още нещо — погледна го Дон Дени. — Виждам го изписано на лицето ти, усещам го в гласа ти. Нещо ужасно важно.
— Тук направо ли да карам? — смени темата Джо.
— Завий надясно — обади се Типи Джаксън.
— Ще видиш тухлена постройка с неонова реклама отгоре — обясни Пат. — Това е хотел „Меремонт“. ужасно място. А и храната е отвратителна. Единственото питие, което предлагат се нарича „Нехи“.
— На мен храната ми хареса — отбеляза Дон Дени. — Великолепни телешки пържоли, нищо общо с нашата синтетика. Истинска сьомга…