— А парите вървяха ли? — попита Джо. Изведнъж до ушите му стигна пронизителен вой, който отекваше по улицата. — Какво е това?
— Не зная — вдигна рамене Дон Дени.
— Полицейска сирена — обясни Сами Мъндо. — Не даде сигнал, когато зави.
— Ами как да дам? — възмути се Джо. — Като няма с какво.
— Трябваше да дадеш сигнал с ръка — обясни Сами. Сирената съвсем беше наближила, Джо изви глава и в този момент един мотоциклет ги задмина и препречи пътя им. — Спри до тротоара — посъветва го Сами.
Джо спря колата.
Моторизираният полицай приближи към прозореца, огледа Джо внимателно, сетне каза:
— Бихте ли ми показали книжката си, господине?
— Нямам — отвърна Джо. — Пишете глобата и да свършваме.
Вече виждаше съвсем ясно хотела.
— Вие най-добре да тръгнете незабавно — обърна се Джо към останалите. В този момент ги задмина и втората кола.
— Имате ли някакви документи за самоличност? — попита го полицаят, когато останаха сами.
Джо започна да рови в портфейла си. Полицаят попълни с нервни жестове една квитанция, откъсна я и му я подаде.
— Не сигнализирахте при промяна на посоката. Не носите шофьорска книжка. Отзад на квитанцията пише къде и кога да се явите.
Полицаят хлопна бележника си, козирува, сетне яхна мотора, даде газ и потегли, без да поглежда назад.
По някаква неясна причина Джо обърна квитанцията и прочете указанията. После ги прочете още веднъж, този път по-бавно. На гърба на квитанцията, с добре познатия почерк беше написано:
Намирате се в много по-голяма опасност, отколкото предполагах. Това което ви каза Пат Коунли
Тук бележката свършваше. По средата на изречението. Зачуди се какво ли е продължението. И дали въобще имаше такова. Погледна отпред, там нямаше нищо, после пак обърна квитанцията. Едва сега забеляза, че в долния край беше изписано със ситен текст:
В аптеката на Арчър ще намерите изпитани домашни мехлеми и рецепти с доказана стойност. На подходящи цени.
Не е кой знае колко, помисли си Джо. И все пак, подобно на попълненото с писалка отгоре, това несъмнено беше поредното Рунсайтърово явление.
Той слезе от колата и се отправи към най-близкия магазин, за сладкиши и цигари.
— Мога ли да използвам вашия телефонен указател? — обърна се Джо към задремалия собственик.
— Отзад — махна собственика и посочи с пръст.
Джо намери указателя и затърси по редовете адреса на аптеката на Арчър. Нямаше го никакъв.
Затръшна указателя и се върна отпред, при собственика.
— Да знаете, къде се намира аптеката на Арчър? — попита го той.
— Никъде — отвърна собственика. — По-точно — вече никъде.
— Защо?
— Затвориха я преди доста години.
— Кажете ми, къде се намираше? Нищо че е затворена. Ето — начертайте тук.
— Няма какво да ви чертая. И така ще ви кажа — мъжът вдигна тежката си ръка и посочи вратата на магазина. — Виждате ли ей оня стълб? Като го стигнете, ще поемете на север. Север е натам — той посочи с пръст. — Ще видите една стара сграда с фронтон. Жълта на цвят. Някои от апартаментите вътре все още се дават под наем, но магазините отдолу са затворени. Надписът над един от тях още виси „Аптеката на Арчър“. Ще го видите. Един ден преди доста години Ед Арчър научи, че има рак на гърлото и после…
— Благодаря — прекъсна го Джо. Излезе на огрения от слънцето паваж, изтича до стълба и погледна на север.
Далеч встрани се виждаше висока жълта сграда. Имаше нещо странно в изгледа й. Някакво треперене, колебание, като че ли сградата изплуваше в реалността, а сетне се отдръпваше назад в небитието. Като осцилация, на която всяка фаза продължаваше само няколко секунди, за да премине в своята противоположност, постоянна и симетрична промяна между две състояния — на съществуващата и на подлежащата структура.
Като че ли е жива, помисли си Джо.
Сигурно това е краят, рече си той. После пое към изоставената аптека, без да откъсва очи от нея, гледаше я как пулсира, следеше промените между двете фази, а с приближаването започна да различава същността на двете алтернативни състояния. В амплитудата на най-голяма стабилност, тя се превръщаше в павилион за домашни украшения от неговото собствено време, снабден с автономна система, готов да предложи на евентуалните купувачи над десет хиляди артикула за обзавеждане на модерните апартаменти — през целия си живот не веднъж бе посещавал подобни компютъризирани и високо функционални търговски обекти.
В амплитудата на нематериалност, пред него се появяваше порутена от старост дрогерия с украса в стил рококо. На витрината се виждаха колани против херния, редици от масивни очила, хаванче и чукало, стъкленици с таблетки, ръчно изписана табелка ПИЯВИЦИ, високи, здраво запечатани буркани, съдържащи може би потомството на Пандора, от патентовани лекарства и плацебо препарати… а над цялото това многообразие беше закована дървена летва с надпис „Аптеката на Арчър“. По нищо не си личеше, че магазинът е затворен, по-късното му състояние — от 1939 година — сякаш беше изчезнало.