— Познавам мисис Рунсайтър — продължиха да отекват в слушалката мислите, вече по-силни. — Тя често разговаря с мен, но това не е като да говоря с вас или някой друг от вашия свят. Мисис Рунсайтър е тук, при нас и не знае повече, отколкото знаят останалите. Коя година е сега, мистър? Изпратиха ли онзи грамаден кораб към Проксима? Много съм заинтригуван, не бихте ли ми разказали? А ако искате, после ще предам разказа ви на мисис Рунсайтър. Съгласен?
Рунсайтър ядно смъкна слушалките, захвърли ги на масата, изхвърча от потъналия в прах кабинет и закрачи край безчислените редици от охладителни камери. Наоколо се мяркаха служители и чиновници, но той търсеше управителя на мораториума.
— Нещо не е наред, мистър Рунсайтър? — повика го фон Фогелсанг. — Мога ли да ви помогна?
— Да, някой се вмъква в разговора ни — рече запъхтяно Рунсайтър и спря. — Друг, не е Ела. Проклети да сте с вашата работа, защо допускате подобно нещо и какво въобще значи това? — той пое след управителя на мораториума, който вече бързаше към кабинета. — Ако и аз си вършех работата така…
— Тази личност идентифицира ли се?
— Да, нарече се Джори.
Намръщен и очевидно разтревожен, фон Фогелсанг продължи:
— Значи става дума за Джори Милър. Мисля че е разположен непосредствено до вашата съпруга. В хангара.
— Но вътре е Ела!
— След продължително пребиваване в подобна близост, — обясни фон Фогелсанг, — изглежда настъпва взаимна осмоза, сливане между съзнанията на полуживците. Мозъчната активност на Джори Милър се отличава с рядко срещана сила, за разлика от тази на вашата съпруга. Вероятно това е причината за подобно неблагоприятно еднопосочно движение на протофазони.
— Не можете ли да го коригирате? — запита дрезгаво Рунсайтър и осъзна, че все още е задъхан и разтреперан. — Разкарайте това нещо от ума на жена ми и ме свържете с нея — това ви е работата!
— Ако състоянието остане непроменено, — прекъсна го фон Фогелсанг, — ще ви върнем парите.
— Кой го е грижа за парите? Да вървят по дяволите — влязоха в кабинета и Рунсайтър се настани в креслото с разтуптяно сърце. — Ако не махнете този Джори от линията ще ви дам под съд! Ще затворя това място!
Фон Фогелсанг се наведе над ковчега, пъхна слушалката в ухото си и произнесе в микрофона:
— Изключи се, Джори, бъди добро момче — той вдигна глава към Рунсайтър и рече: — Джори е починал на петнадесет, ето защо кипи от такава жизненост. Всъщност, това се е случвало и преди — появявал се е и на други места, където няма работа. — Той повтори в микрофона: — Не е честно от твоя страна, Джори, мистър Рунсайтър идва от далеч за да се срещне с жена си. Не отслабвай сигнала й, Джори, това не е възпитано. — Той се заслуша. — Знам, че сигналът й е слаб. — Отново пауза, после Фогелсанг свали слушалките и стана.
— Какво каза? — попита Рунсайтър. — Ще се махне ли? Ще ме остави ли да разговарям с Ела?
— Джори не може да направи нищо — отвърна уморено фон Фогелсанг. — Представете си два радиоизлъчвателя, единият близо, но на изчерпване, разполагащ с петстотин ватова мощност. А другият далеч, на същата честота, но мощността му е пет хиляди вата. И когато настъпи нощта…
— А нощта, — прекъсна го Рунсайтър, — вече е дошла. Поне за Ела.
А може би и за него, ако не успее да открие изчезналите служители на Холис — телепати, паракитеници, ясновидци, възкресители и оживители. Не само че беше изгубил Ела, лишил се бе от съветите й, заглушени от ненавременната поява на Джори.
— Когато я върнем в хангара, — обясняваше фон Фогелсанг, — няма да я поставяме в близост до Джори. Ако се съгласите да заплащате малко по-висока такса, бихме могли да я настаним в самостоятелна изолационна камера, чийто стени са покрити с тефлон-26 за да препятстват хетеро-физична инфузия от такива като Джори.
— Но не е ли твърде късно? — запита Рунсайтър, изплувал внезапно от погълналата го депресия.
— Може би тя ще се върне. Щом изчезне намесата на Джори. А и други биха могли да нахлуят в нея сега, когато е толкова слаба — фон Фогелсанг предъвкваше замислено долната си устна. — Но не е изключено да не й хареса изолацията, мистър Рунсайтър. Ние държим контейнерите — или ковчезите, както ги наричат другите — близо един до друг със съвсем конкретна цел. Като се носят из мислите си, полуживците получават единствената възможност да…
— Поставете я в изолация още сега — прекъсна го Рунсайтър. — По-добре в изолация, отколкото въобще да я не съществува.
— Тя съществува — поправи го фон Фогелсанг. — Просто не може да се свърже с вас. Именно това е разликата.