— Метафизична разлика, която за мен не значи нищо.
— Ще я поставя в изолация — кимна фон Фогелсанг, — но мисля, че в едно сте прав. Твърде късно е. Джори е проникнал в нея за постоянно, или поне докато съществува. Съжалявам.
— Аз също — отвърна мрачно Рунсайтър.
3
Разтворимият Юбик притежава свежия аромат на току що набрано кафе. Мъжът ви ще възкликне: „Божичко, Сали, не знаех че можеш да правиш такова страхотно кафе!“ Безвредно, ако се приготвя според инструкцията.
Все още облечен в раираната си, клоунска пижама, Джо Чип приседна сънено край кухненската маса, запали цигара и след като пъхна една монета в процепа, набра шифъра на наскоро закупения домашен новинарски автомат. Под въздействие на махмурлука, първо избра „междупланетни новини“, премина за кратко през „местни новини“ и накрая се спря на „клюки“.
— Добре, сър — отвърна жизнерадостно автоматът. — Клюки. Знаете ли с какво се занимава в момента Стантън Мик — нашумелият, междупланетен финансист и спекулант? — Механизмът вътре в автомата забръмча и от процепа се подаде свитък ситно напечатана разноцветна хартия, плъзна се по кухненската маса и накрая тупна на пода. С кънтяща от болка глава, Чип вдигна свитъка и го разпъна на масата.
(АП) Лондон. Какво ли е намислил този път нашумелият финансист и спекулант Стантън Мик? — питаха се всички, когато от Уайтхол дойде вестта, че блестящият индустриалец-чудак, човекът който на времето предложи да построи на свои разноски космически флот, с чиято помощ народът на Израел да колонизира и направи обитаеми марсианските пустини, е поискал и вероятно ще получи заем от…
— Това не са клюки — обърна се Джо Чип към автомата. — Това са предположения за финансови операции. Предпочитам да науча с кого е спала някоя телевизионна звезда.
Както обикновено, не беше спал добре, поне що се касае до онази част от съня, която бе богата на съновидения. Не искаше да взима приспивателни, защото запасът му от стимуланти, осигуряван от близката аптека, беше на изчерпване, най-вече благодарение на нарасналото пристрастяване към тях. По закон, нямаше право да се появява в аптеката до следващия четвъртък. Два дни. Цели два дни.
В този момент се обади новинарският автомат.
— Нагласете циферблата на „долни клюки“.
Той последва съвета и от процепа се появи нов къс хартия, най-отгоре се мъдреше великолепна карикатура на Лола Херцбург-Райт. Джо облиза доволно устни, вперил поглед в примамливо разголеното й ухо, после зачете текста.
Издебната от джебчия, късно тази нощ в една известна нюйоркска дискотека, ЛОЛА ХЕРЦБУРГ РАЙТ, нанася страхотно дясно кроше на досадника и го претъркулва през масата, зад която ШВЕДСКИЯТ КРАЛ ЕГОН ГРОАТ и неизвестна хубавица с невероятно големи…
На вратата се звънна, Джо Чип вдигна сепнато глава, откри че цигарата му се опитва да изгори полираната повърхност на новата маса от тиково дърво, изгаси я и като търкаше сънено очи приближи устни до домофона, окачен непосредствено до бравата на входа.
— Кой е? — попита Джо и погледна часовника си. Още нямаше осем. Сигурно ще е роботът, дето събира наема, помисли си той. Или някой кредитор. Не посмя да отключи.
От говорителя се разнесе възбуден мъжки глас:
— Знам че е рано, Джо, но сега пристигам в града. Дж. Дж. Ашууд е насреща, водя със себе си нещо подходящо за фирмата, на което се натъкнах в Топека. Мисля че откритието си го бива и бих искал да получа потвърждение от теб, преди да го напъхам в лапите на Рунсайтър. И без това той е чак в Швейцария.
— Приборите за изследване не са в апартамента — отвърна Чип.
— Ще прескоча до службата да ги донеса.
— Не са в службата — призна неохотно той. — В колата са. Не можах да ги разтоваря снощи. Не можеш ли да почакаш до девет? — попита раздразнено Джо. Не можеше да понася маниакалната енергичност на Дж. Дж. Ашууд дори по обед, какво да каже за седем и четирийсет сутринта. Появата му тук беше по-неприятна от тази на някой кредитор.
— Чип, скъпи, това е страхотно откритие, подвижен симпозиум на чудесата, от който стрелките на твоите уреди ще се накъдрят, а фирмата ще получи свежата струя, от която така се нуждае…
— Анти-какво е този път? — попита Джо. — Телепат?
— Ще ти призная честно — не знам. Слушай, Чип — Ашууд зашепна, — поверително е. Не мога да стоя тук долу и да бърборя непрестанно, някой може да ме чуе. Струва ми се, че вече долавям мислите на някакъв тъпак от първия етаж, който…
— Добре — въздъхна Джо Чип. Започнат ли веднъж монолозите на Дж. Дж. Ашууд, краят им не се виждаше. Няма как, ще трябва да го изслуша. — Дай ми пет минути да се облека и да проверя дали е останало кафе в апартамента. — Имаше неясен спомен, че е пазарувал снощи в супермаркета на блока, дори си спомняше че разкъсва някаква блестяща зелена опаковка — кафе, или чай, цигари или някой вносен деликатес.