— Значи нищо не можеш да ми сториш — рече Джо. — Не можеш да ме изядеш, заради Юбик.
— За известно време само. Но скоро Юбик ще изветрее.
— Откъде знаеш, след като дори нямаш представа как се е появил този Юбик?
Чудя се, не мога ли да ти видя сметката, помисли си Джо. Изглеждаш ми толкова крехък. Значи това нещо е убило Уенди. И аз се изправих лице в лице с него. Знаех, че рано или късно това ще стане. Уенди, Ал, истинският Дон Дени и всички останали. Нахвърлило се е дори на трупа на Рунсайтър, докато е лежал в ковчега. Вероятно е било привлечено от остатъчен заряд на протофазонна активност. Или го е примамило нещо друго.
— Мистър Чип, — обади се докторът, — преди малко нямах възможност да ви измеря кръвното налягане. Моля, легнете.
Джо погледна към него, след това произнесе:
— Той не те ли видя, Джори? Не забеляза ли промяната?
— Доктор Тейлър е продукт на моя ум — обясни Джори. — Както и целият пейзаж на този псевдо-свят.
— Не мога да повярвам — отвърна Джо. Той се обърна към доктора и попита: — Чухте какво каза, нали?
С тих свистящ пукот докторът изчезна.
— Видя ли? — попита доволно Джори.
— И какво ще правиш след като ме убиеш? — попита го Джо. — Ще запазиш ли този псевдо-свят от 1939 година?
— Разбира се, че не. Няма никакъв смисъл.
— Значи всичко това е заради мен. Целият този свят е построен в моя чест.
— Е, не е чак толкова голям — рече Джори. — Само един хотел в Де Моне и улицата зад прозореца с минувачите и колите. Плюс още няколко сгради, които се виждат отсреща, в случай, че речеш да погледнеш натам.
— А Ню Йорк и Цюрих, те не са ли твое дело?
— Защо са ми? Там няма никой. Когато ти, или някой друг от групата реши да се отправи нанякъде, аз просто изграждам осезаема реалност, съответстваща на вашите минимални очаквания. Докато летеше насам от Ню Йорк, аз създадох стотици мили земна повърхност, град след град — беше толкова уморително. Трябваше доста да ям, за да имам сили за подобно дело. Всъщност, точно това бе причината да изям останалите веднага, щом ти пристигна тук. Трябваше да се подсиля.
— Но защо точно 1939 година? — учуди се Джо. — Защо не нашия съвременен свят на 1992?
— Не ми стигнаха силите. Все не можех да преустановя процеса на регресия. В началото създадох 1992 година, но после всичко започна да се разпада. Монетите, сметаната, цигарите — всички странни неща, които ти направиха впечатление. След това Рунсайтър започна да се намесва отвън и с това нещата станаха още по-трудни. По-добре щеше да е, ако не беше се намесвал — Джори се усмихна убийствено. — Не ме тревожат реверсивните процеси. Знаех, че ще набедиш за тях Пат Коунли. По характера си, те напомняха за нейния талант. Мислех дори, че ще я убиете. За мен щеше да е забавно — той се усмихна още по-широко.
— И какъв смисъл има да продължаваш да държиш хотела и улицата навън? След като ми каза всичко.
— Винаги постъпвам така — очите на Джори се разшириха.
— Ей сега ще те убия — произнесе Джо. Той се хвърли напред с разперени ръце, вкопчи се в гърлото на момчето и трескаво затърси трахеята.
Джори изръмжа и го ухапа. Яките му зъби се впиха дълбоко в рамото на Джо. Джори дръпна глава назад, ръката на Джо я последва и двамата втренчиха погледи един в друг. Стиснал здраво зъби, Джори съскаше, а от устата му капеше слюнка. Зъбите се забиваха все по-дълбоко, болката ставаше непоносима. Той наистина ме яде, помисли си Джо.
— Няма да можеш — извика той, замахна и удари Джори в носа. Удари го още веднъж и още веднъж. — Юбик ще ме предпази — той разтвори пръсти и бръкна в ококорените очи на Джори.
— Кхам-грам — изломоти в отговор момчето, мърдайки челюсти в страни, като овца. Болката преминаваше всякакви граници. Джо замахна и го ритна с все сила. Стисналите го зъби се разтвориха, той отскочи назад и погледна разкъсаната кожа, от която шуртеше кръв. Майчице, рече си ужасено Джо.
— Не можеш да постъпиш с мен, — извика той на Джори, — така както постъпи с останалите.
Той сграбчи шишето с Юбик, насочи отвора към кървящата рана и стисна розовия гумен балон. Отвътре изскочи тъничка струйка от микроскопични блестящи частици и покри с плътен слой разкъсаната тъкан. Болката се стопи мигновено. Раната заздравя пред очите му.
— И ти не можеш да ме убиеш — рече ухилен Джори.
— Слизам долу — заяви Джо. Приближи се неуверено към вратата и я отвори. Отвън се простираше сумрачният коридор. Джо прекрачи прага и пое бавно, стъпка по стъпка, като се оглеждаше предпазливо. Подът имаше съвсем солиден вид. Без намеци за псевдореалност и въображаемост.
— Не отивай много далеч — посъветва го Джори. — Не мога да поддържам прекалено обширен район. Ако вземеш някоя кола и потеглиш напосоки, скоро всичко около теб ще се разпадне. Едва ли ще ти е много приятно да присъстваш на подобна сцена.