Той разкъса плика с натежали пръсти.
Вътре имаше някакво удостоверение, подписано и подпечатано. Погледът му беше замъглен и не можеше да разчете написаното.
— Какво пише? — попита я Джо и се облегна назад.
— Това е от компанията, която произвежда Юбик — обясни момичето. — С настоящото получавате право на безплатно, доживотно снабдяване с препарата. Безплатно, защото сме запознати с финансовите ви проблеми, с вашата, да я наречем, идиосинкразия. На обратната страна има списък на аптеките, в които се продава. Две от тях — при това функциониращи — се намират в Де Моне. Съветвам ви да посетим една от тях, преди да отидем да обядваме. Шофьор, моля — тя се наведе напред и подаде на шофьора листче с предварително написания адрес. — Побързайте, скоро ще затворят.
Отпуснат назад, Джо пое мъчително дъх.
— Ей сега ще открием аптеката — потупа го успокояващо младата жена.
— Коя си ти? — попита я Джо.
— Името ми е Ела. Ела Хайд Рунсайтър. Съпругата на твоя шеф.
— Значи и ти си тук с нас — рече Джо. — От тази страна на охладителната камера.
— И то от доста време, както предполагам, знаеш. Съвсем скоро ще се родя отново през друга утроба. Така поне твърди Глен. Непрестанно сънувам онова мътно червеникаво сияние, но това е лош признак и не говори добре за моята бъдеща утроба — тя се изсмя звучно.
— Значи ти си другата сила — възкликна Джо. — Джори ни унищожаваше, а ти се мъчеше да ни помогнеш. Зад теб не стои никой, също както няма никой зад Джори. Най-сетне разкрих личностите на въвлечените сили.
— Не се смятам за никаква „сила“ — възрази Ела. — Предпочитам да мисля за себе си като за Ела Рунсайтър.
— Но това е самата истина — увери я Джо.
— Да — кимна замислено тя.
— Защо се противопоставяш на Джори?
— Защото Джори ме нападна — обясни Ела. — Заплашваше ме по същия начин, по който и теб. И двамата знаем на какво е способен — призна го пред теб в хотелската стая. Понякога е доста силен, случва се дори да заглуши моя сигнал, докато разговарям с Глен. Но за разлика от останалите обитатели, аз се справям значително по-добре с него — с, или без помощта на Юбик. По-добре, например, от вашата група, макар да действахте заедно.
— Да — кимна Джо. Това беше самата истина.
— Когато се преродя, — продължи Ела, — Глен няма да може повече да се консултира с мен. Да си призная, мистър Чип, причината да ви помагам е доста егоистична. Искам да ме заместите. Искам Глен да има някой, към когото да може да се обръща за съвет и съдействие, някой, на когото да разчита. Вие сте идеалният избор — ще продължите да вършите и в полуживота, онова, което вършехте в реалния живот. Така че, в известен смисъл, аз не се движех само от благородни подбуди. Спасих ви от Джори за благото на цялото дело. Един Бог знае колко ненавиждам Джори — добави тя.
— Значи след като се преродите, — запита Джо, — аз няма да бъда изяден?
— Разполагате с доживотни запаси от Юбик. Както пише в удостоверението.
— Може би ще успея да победя Джори — предположи Джо.
— Искате да кажете, да го унищожите? — Ела го погледна замислено. — Той не е неуязвим. Може би с течение на времето ще се научите как да го неутрализирате. Струва ми се, че това е най-доброто, на което бихте могли да се надявате. Съмнявам се, че някога ще успеете да го унищожите напълно — или да го изконсумирате — както той постъпи с хората от мораториума.
— Дявол да го вземе — възкликна Джо. — Ще разкажа всичко това на Глен и ще го помоля да се погрижи Джори да бъде преместен другаде.
— Глен не притежава подобна власт.
— Тогава Шонхайт фон Фогелсанг…
— Херберт получава огромен хонорар всяка година за да държи Джори сред другите и да измисля подходящи причини за това. Пък и във всеки мораториум има по един Джори. Тази битка се води навсякъде, където съществува полуживот, тя не е нищо повече от разновидност на борбата за съществуване — Ела потъна в мълчание и за пръв път от началото на разговора, Джо забеляза на лицето й следи от гняв. — Налага се да я водим от тази страна на стъкления похлупак. От нас, жертвите, с които се храни Джори. След като се преродя, вие ще ги поведете, мистър Чип. Мислите ли, че ще се справите? Задачата е трудна. Джори непрестанно ще подкопава силата ви, ще стоварва върху вас тежести, които ще чувствате като… — тя се поколеба, — наближаващата смърт. Което донякъде е вярно. Защото в полуживота, ние гаснем непрестанно. Джори само ускорява този процес. Рано или късно идват умората и студът. Но винаги разполагаме с малко време.
Няма да забравя как постъпи Джори с Уенди, рече си Джо. Това ще ми дава сили. Само този спомен.