— Ето я аптеката, мис — обади се шофьорът. Колата забави ход и спря.
— Няма да влизам с вас — рече Ела Рунсайтър на Джо, докато той отваряше вратата. — Сбогом. Благодаря ви за вашата вярност към Глен. Благодаря ви за всичко, което сторихте за него — тя се наведе и го целуна по бузата, а от устните й сякаш бликаше живот. Част от тази жизненост се предаде на него и той се почувства по-добре. — Успех с Джори — Ела се облегна на седалката, притиснала в скута малката си чанта.
Джо затвори вратата, обърна се и закрачи към аптеката. Двигателят на колата зад него изрева, но той не се обърна за да го изпрати с поглед.
В мрачното, осветено от лампа помещение го посрещна плешив аптекар, облечен в жилетка, с папионка и прилежно изгладени пипитени панталони.
— Опасявам се, че ще затваряме, сър. Тъкмо смятах да заключа вратата.
— Но вече съм влязъл — рече Джо. — И искам да бъда обслужен — той показа на аптекаря удостоверението, което му бе предала Ела и мъжът го разгледа, присвивайки очи, зад позлатените си очила. — Ще ме обслужите ли? — настояваше Джо.
— Юбик — промърмори аптекарят. — Струва ми се, че свърши. Почакайте да проверя — той се обърна.
— Джори — произнесе Джо.
Аптекарят спря, обърна глава и попита:
— Сър?
— Вие сте Джори — рече Джо. Сигурен съм вече, помисли си той. Научих се да го познавам, когато го срещна. — Завладели сте тази аптека, — продължи той, — и всичко в нея, с изключение на флаконите с Юбик. Но над него нямате власт, защото идва от Ела — Джо стисна зъби и пое стъпка по стъпка напред, към лавиците с лекарства. Опитваше се да открие Юбик. Светлината в магазина беше намаляла съвсем. Античните предмети губеха очертания.
— Подложих на регресия всички запаси от Юбик в аптеката — заяви аптекарят с пискливия младежки глас на Джори. — И той отново се превърна в балсам за черен дроб и бъбреци. За нищо друго не го бива.
— Тогава ще отида в другата аптека — рече Джо. Опря се на щанда и пое болезнено дъх.
Скрит зад образа на плешивия аптекар, Джори отвърна:
— Тя ще е затворена.
— Утре — промълви Джо. — Мога да издържа до сутринта.
— Не можеш — каза Джори. — А и в другата аптека, Юбик също ще е регресирал.
— Ще ида в друг град.
— Където и да идеш, навсякъде ще е така. Ще откриеш само лековит балсам, пудра или елексир. Но никога не ще намериш флакон със спрей, Джо Чип — аптекарят се усмихна, показвайки блестящите си резци.
— Мога да… — той млъкна, опитвайки се да събере цялата налична жизненост. Да затопли своето изтръпнало, вледенено тяло. — …да го върна в настоящето.
— Така ли смятате, мистър Чип? — аптекарят му подаде една дървена кутия. — Заповядайте. Отворете я и ще видите…
— Знам какво ще видя — тросна се Джо. Той се съсредоточи върху положената в кутията стъкленица с лековит балсам за черен дроб и бъбреци. Еволюирай напред, увещаваше го мислено, като същевременно го заливаше с тревогата си, облъчваше го цялата останала енергия. Стъкленицата не се променяше. Върни се в реалния свят, продължаваше да упорства Джо. — Флакон със спрей — проговори неусетно той. После затвори очи и въздъхна.
— Няма никакъв флакон, мистър Спрей — обади се аптекарят. Той закрачи из аптеката и се зае да гаси светлините, сетне пъхна ключ в касата и отвори чекмеджето. С пъргави движения, аптекарят преброи банкнотите и монетите вътре, сетне ги прехвърли в металическа касета и я заключи.
— Ти си флакон със спрей — рече Джо на кутията, която стискаше в ръката си. — Годината е 1992 — произнесе той и се опита с един последен тласък да промени всичко.
Изгасна и последната лампа, изключена от лъже-аптекаря. Бледо сияние откъм улицата осветяваше вътрешността на аптеката. Но и то бе достатъчно на Джо за да различава очертанията на кутията. Аптекарят отвори външната врата и се обърна към него:
— Хайде, мистър Чип. Време е да се прибирате у дома. Тя сгреши, видяхте ли? Никога вече няма да я видите, защото тя е поела по пътя към прераждането и вече не мисли нито за вас, нито за мен или Рунсайтър. Това което Ела вижда в момента са най-различни светлини — червени, сиви, а може би оранжеви…
— Това, което държа в ръката си, — каза Джо, — е флакон със спрей.
— Не — поклати глава аптекарят. — Съжалявам, мистър Чип. Наистина съжалявам, но се лъжете.
Джо остави кутията на щанда до него. Обърна се и пое бавно, с достойнство, през коридора към външната врата, отворена широко в негова чест от аптекаря. Никой от двамата не проговори и дума, докато Джо излизаше в мрака навън.
Аптекарят го последва, после се приведе и заключи вратата.
— Мисля, че най-добре ще е да се оплача на производителя — рече Джо. — Относно… — той млъкна. Гърлото му се беше свило, не можеше да диша, нито да говори. Не след дълго затруднението отмина. — …вашата регресирала аптека — довърши той.