— Изразът „отрицателен йон“ е неправилен — произнесе механично Джо. — Всички йони са отрицателни.
— Може би пак ще се видим — рече с тих глас момичето. — За мен беше голяма чест да ви донеса флакона със спрей, може би следващия път… — тя бавно се отдалечи от него.
— Може би ще вечеряме заедно — прекъсна я Джо.
— Надявам се — гласът й се чуваше от все по-далеч.
— Кой е открил Юбик? — попита Джо.
— Няколко полуживци, жертви на Джори. Най-голям принос имаше Ела Рунсайтър. Необходимо им беше много време. Все още не разполагаме със значителни количества — тя продължи да отстъпва в мрака, докато накрая се изгуби.
— В „Матадор“ — извика след нея Джо. — Доколкото знам, Джори е положил огромни усилия за да го материализира. Или да го регресира до оригиналния му изглед — той се заслуша, но момичето не отговори.
Притиснал внимателно флакона с Юбик, Джо Чип огледа носещите се по улицата коли, търсейки жълтия знак на някое такси.
Спря се под уличната лампа и прочете на светлината изписаното върху флакона.
МИСЛЯ, ЧЕ ИМЕТО Й Е МИРА ЛЕНЕЙ
ПОГЛЕДНИ НА ОБРАТНАТА СТРАНА НА ФЛАКОНА
ЗА АДРЕСА И ТЕЛЕФОННИЯ НОМЕР
— Благодаря — рече Джо.
В наша услуга са поставени органични богове, помисли си той, които говорят, пишат и общуват с нас чрез тази нова среда. Всевиждащи, мъдри, истински богове от реалния живот, чиято намеса е като живителна струя кръв за някое замиращо сърце. И от всички тях, специални благодарности на Глен Рунсайтър. Творецът на инструкциите, етикетите и бележките. На безценните съвети.
Той вдигна ръка и махна на минаващия наблизо „греъм“, модел 1936 година.
17
Аз съм Юбик. Аз бях преди вселената, аз съм и сега. Аз сътворих слънцата. Аз сътворих световете. Аз създадох всичко живо и го дарих с място, където да обитава, а сетне го преместих там. И аз се разпореждам със съдбините му. Аз съм светът и моето име не се произнася никога. Никой не знае това име. Наричат ме Юбик, но така се казвам. Аз съм, бях и ще бъда.
Глен Рунсайтър не можеше да открие управителя на мораториума.
— Сигурен ли сте, че знаете къде е? — запита той мис Бисън, личната секретарка на управителя. — Изключително важно е отново да разговарям с Ела.
— Ще наредя да ви я докарат — увери го мис Бисън. — Можете да използвате кабинет 4-Б. Моля изчакайте, след малко ще се срещнете с жена ви. Настанете се удобно.
Рунсайтър откри кабинет 4-Б и закрачи нервно вътре. Най-сетне се появи един от помощниците, тикащ пред себе си ковчега на Ела.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате — заговори го помощникът и веднага се зае да включва електронния комуникационен механизъм, като си свирукаше безгрижно.
Малко по-късно всичко бе готово. Помощникът провери за последен път връзката, кимна доволно и понечи да излезе.
— Това е за вас — спря го Рунсайтър и му подаде шепа монети, които бе събрал по джобовете си. — Искам да ви благодаря за бързината, с която изпълнихте задълженията си.
— Благодаря ви, мистър Рунсайтър — отвърна помощникът. Той погледна една от монетите и се намръщи. — Що за пари са това?
Рунсайтър взе монетата и я разгледа внимателно. Почти веднага осъзна какво е имал пред вид помощникът — монетата наистина беше доста необичайна. Кой бе човекът, изобразен върху нея? Не този, който би трябвало. И все пак му изглеждаше познат.
Да, познавам го, помисли си Рунсайтър.
Изведнъж се досети чий е профилът. Чудя се, какво ли означава това? — запита се той. Никога досега не ми се е случвало толкова странно нещо. Човек може да обясни много от чудатостите на обкръжаващия ни свят. Но… Джо Чип, върху монета от петдесет цента?