— Ще я харесаш — продължаваше все така възбудено Дж. Дж. Ашууд. — Макар че, както често се случва, тя е дъщеря на…
— Тя? — попита разтревожено Джо. — апартаментът ми не е подходящ за посетители. От доста време не съм плащал за робот-чистач — най-малко от две седмици.
— Чакай да я питам дали й пука.
— Не я питай. На мен ми пука. Ще я изследвам в службата.
— Вече прочетох мислите й — не й пука.
— На колко е години? — Може да е само дете, помисли си той. Не малка част от потенциалните неутрализатори бяха деца, развили способностите си за да се защитават от своите родители-телепати.
— На колко си, скъпа? — чу се слабият глас на Дж. Дж. Ашууд. На деветнадесет — докладва той на Джо Чип.
Нямаше късмет. Но пък беше заинтригуван. Обикновено възбудените дрънканици на Дж. Дж. Ашууд се появяваха в присъствието на привлекателни жени, може би и момичето се числеше към тази категория.
— Дай ми петнадесет минути — каза той на Дж. Дж. Ашууд. Ако работи достатъчно бързо, пропусне кафето и закуската и извади късмет в кампанията по почистването, може и да се справи до тогава. Поне си заслужаваше да опита.
Той затвори, после претършува шкафовете за метла (ръчна или на батерии) или прахосмукачка (с хелиев акумулатор или електрическо захранване). Не намери нито едното, нито другото. Изглежда, бяха пропуснали да го снабдят от домоуправлението. Ужасен момент, за да го научиш, проклинаше той. Живееше тук от четири години.
Джо вдигна слушалката и набра 214, номерът на домоуправление и поддръжка.
— Слушайте, — заговори той развълнувано. — Тъкмо възнамерявах да прехвърля известна сума за да покрия разходите за робот-чистач. Бих желал да изпратите няколко бройки незабавно в апартамента ми. Ще заплатя веднага след като приключат.
— Сър, трябва да платите цялата сума преди да са започнали работа.
През това време Джо разтвори портфейла си и изсипа на масата целия запас от Вълшебни кредитни ключове — по-голямата част от които в този момент вече бяха невалидни. От край време Джо Чип се славеше със способността си да забърква финансови каши и да трупа дългове. — Добре, готов съм да покрия неизплатената сметка с моя Триъгълен вълшебен ключ — заяви той на непознатия опонент.
— Плюс лихвата и глобата.
— За тях ще използвам Сърцевидния…
— Мистър Чип, агенцията на Ферис и Брукман, занимаваща се с финансови ревизии и анализ на кредитното състояние е изпратила специален доклад, във връзка с вашето положение. Получихме го вчера и още пазим свеж спомена за него. Още през месец юли вашата степен на финансова неблагонадеждност от трета е била променена на четвърта. Нашата служба, смея да кажа всички уреди и автомати в блока, са програмирани да не предлагат никакви отложено платени или кредитирани услуги на подобни патетични аномалии като вас, сър. От сега нататък, що се отнася до вас, отношенията ни ще се градят само на директно разплащане. В интерес на истината, възнамеряваме да запазим тази форма на обслужване до смъртта ви…
Той затвори, изгубил всякаква надежда да прилъже по някакъв начин робота-чистач в апартамента. Върна се в спалнята и се облече, поне това можеше да върши без чужда помощ.
След като пристегна халата и обу пантофите с извити върхове „ала дядо Коледа“, той претърси кухнята за кафе. Не намери. Върна се в хола и там, до вратата на банята зърна плик с покупки, от който се подаваше пакет оригинално кенийско кафе. Зарадва се, но същевременно се зачуди на подобна скъпа покупка, като се имаше пред вид текущото му финансово състояние.
Върна се обратно в кухнята, претърси всички джобове за дребни монети, най-сетне намери една и с нея включи кафеварката. Пое дълбоко от великолепния — и непознат за него — аромат на скъпото кафе, сетне погледна часовника, видя че са изминали петнадесет минути, изтича при вратата и натисна дръжката.
Вратата не се отваряше. Вместо това произнесе:
— Пет цента, моля.
Той отново прерови джобовете си. Нямаше повече монети, нито цент.
— Ще ти платя утре — рече той на вратата. Отново завъртя дръжката, но вратата неумолимо не помръдваше. — Не съм длъжен да ти плащам, — продължи да я убеждава той, — правех го за да ти се отблагодаря.
— Не съм на същото мнение — отвърна вратата. — Погледни в договора за закупуване на апартамента.