— Няма защо да не станеш духовник — каза ми той, като ме посочи с дългия си пръст. Владиката беше нисък, слаб човечец, чието изпито лице като че ли винаги се нуждаеше от бръснач.
И докато аз почтително се мъчех да намеря доводи защо не трябва да стана духовник, Гал се усмихна мило и рече:
— Юлиан мечтае да стане духовник, отче. Само за това мисли. Нищо друго не прави, само чете.
— Но аз чета философия… — започнах аз.
— Всички четем философия, разбира се. Но след това стигаме до разказа за Христа, което е начало и край на познанието. Уверен съм, че вашият покоен братовчед и мой стар приятел, владиката Евсебий, ви е подготвил добре. Той много липсва на тези от нас, които са истински християни. — Владиката Георгий започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята и да прищраква с пръстите си — типичен негов навик. Гал ми се захили, доволен, че ме е поставил в безизходно положение.
Владиката Георгий внезапно се извърна. Дългият му пръст пак ме сочеше.
— Какво означава Homoiousios?
Знаех. Избъбрих отговора си като папагал, научен да говори:
— Това означава, че Бог-син е от подобно естество на Бог-отец.
— Какво означава Homoousios?
— Че Бог-син е от една плът с Бог-отец.
— Разликата?
— В първия случай Исус бил създаден от Бог-отец преди сътворението на света. Той е син божи по божия милост, но няма божествена природа.
— Защо?
— Защото Бог е един. По определение единствено число. Бог не може да бъде множество, както твърдеше покойният презвитер Арий на Никейския събор.
— Отлично! — Той щракна няколко пъти одобрително. — А във втория случай?
— Homoousios е онова пагубно учение — старият Евсебий ме беше подготвил добре, — което поддържа, че Бог-отец, Бог-син и Светият дух са едно и също.
— Което е невъзможно!
— Което е невъзможно — изчуруликах аз послушно.
— Въпреки това, което се случи в Никея.
— Където през годината 325 владиката Атанасий от Александрия…
— По онова време само някакъв си дякон…
— … се противопостави на братовчед ми владиката Евсебий, както и на владиката Арий, и принуди събора да приеме Атанасиевото учение, че Отец, Син и Свети дух са едно.
— Но битката съвсем не е свършила. С всяка година печелим привърженици. Нашият мъдър повелител споделя това, което вярваме ние, което покойният Арий вярваше. Източните владици се събраха преди две години в Антиохия да подкрепят истинската вяра. Тази година пак ще се срещнем в Сердика и с помощта на императора привържениците на истинската вяра ще унищожат веднъж завинаги учението на Атанасий. Сине мой, ти трябва да станеш духовник. Виждам, имаш призвание за духовник. Ще бъдеш голяма подкрепа за черквата. Утре ще изпратя един от дяконите си. Той ще бъде духовен наставник и на двама ви.
— Но аз ще бъда воин! — рече Гал стреснат.
— Воин, който се бои от Бога, има силата на двадесет воини — отвърна владиката автоматично. — Освен това малко религиозно възпитание няма да ти навреди.
И колкото и да е странно, Гал стана набожен християнин, докато аз, както цял свят знае, се върнах към старата вяра.
Но по това време едва ли съм бил философ. Учех, каквото ми нареждаха да уча. Дяконът, който ни занимаваше, често хвалеше прилежанието ми.
— Ти умееш да анализираш изключително добре — ми рече той един ден, когато се занимавахме с глава 14:25 от евангелието на Йоан, пасажа, на който арианците се позовават в борбата си срещу Атанасиевите привърженици. — Уверен съм, че те очаква блестящо бъдеще.
— Като владика ли?
— Разбира се, ще бъдещ владика, защото си от императорското семейство. Но има нещо по-блестящо от това да си владика.
— Великомъченик?
— Великомъченик и светец. Имаш вид на такъв.
Трябва да призная, че тези думи възбудиха момчешката ми суетност. До голяма степен под влияние на това ласкателство няколко месеца вярвах, че съм избран да изведа света от заблудата, което впрочем се сбъдна в известен смисъл за ужас на моите учители от ранните ми години.
Владиката Георгий беше високомерен и мъчен човек, но отношенията ни бяха добри, главно защото той проявяваше интерес към мен. Той страстно обичаше да спори. Понеже ме намери за достатъчно умен, реши, че мога да му бъда полезен. Ако съумееше да ме направи владика, бих бил мощен съюзник на арианите, които бяха числено по-слаби от Атанасиевите привърженици въпреки значителната помощ, която Констанций им оказваше. Естествено днес „пагубното“ учение за бог в три лица е почти напълно възприето благодарение на усилията на владиката Атанасий. Единствено Констанций поддържаше известно равновесие между двете течения. Със смъртта му победата на Атанасиевите поддръжници беше вече само въпрос на време. Но днес това няма никакво значение, тъй като галилеяните са само една от многобройните секти и в никакъв случай не най-голямата. Дните на господството им са отминали. Не само им забраних да преследват елините — забраних им да се преследват взаимно. И те ме намират нетърпимо жесток!