През август по време на едно събрание на императорския съвет ми съобщиха, че Сапор бил пратил пратеник с важно писмо. Обърнах се към Ормизда, който случайно присъствуваше на събранието този ден.
— Мир ли ще иска или война?
— Брат ми винаги иска и двете. За себе си иска мир. За тебе — война. Когато си разоръжен, той се въоръжава. Когато си въоръжен, той… ти пише писма.
Доведох пратеника пред съвета. Той не беше персиец, а заможен сирийски търговец, който пътувал за Персия. Току-що бе пристигнал от Ктесифон. Нищо не разбираше от политика. Помолили го да предаде писмото. Нищо повече. Но го придружавал един персиец, за да отнесе отговора ми на великия цар. Заповядах да доведат персиеца. Той се оказа висок, мършав благородник, с лице непроницаемо и спокойно като на статуя. Само веднъж по него се изписа вълнение, когато Ормизда му заговори на родния му език. Той се сепна и му отговори. Сетне, като разбра кой е Ормизда, устата му се стегна и той вече не пророни дума. Попитах Ормизда какво му бе казал.
— Попитах как е баща му. Познавам семейството му — рече кротко Ормизда.
— Той, както изглежда, не е твой привърженик. Но може би ще успеем да променим чувствата му.
Дадох писмото на Ормизда и той го прочете набързо с меките съскави звуци на персийския език. После го преведе. Накратко казано, Сапор искаше да приема негови пратеници. Само това; но бе съвършено ясно какво се загатва.
— Иска мир, августе — каза Ормизда. — Бои се.
Той ми подаде писмото. Аз го пуснах на пода, публична обида за владетел, равен по ранг на мен. Обърнах се към Ормизда:
— Кажи на персиеца, че няма защо Сапор да праща посланици при нас, тъй като скоро ще ме види в Ктесифон.
С това войната бе официално подновена.
В Антиохия диктувах десет, дори двадесет часа без прекъсване, докато гласът ми пресипнеше; след това продължавах шепнешком, доколкото можех. Въпреки това не стигаше време за всичко онова, което трябваше да свърша. Двата февруарски едикта не бяха приети. В Цезарея галилеяните подпалиха храма на Фортуна. Наложих глоба на града и върнах старото му име — Мазака; той не заслужаваше названието Цезарея. По частен път получих сведения от Александрия, че моят враг, владиката Атанасий, бил все още в града, макар че изрично му бях заповядал да напусне Египет. Той обаче скришом живеел в дома на една много богата и красива гъркиня, която, според моя осведомител, му била любовница. Ако това е вярно, имаме срещу него чудесно оръжие, тъй като влиянието му до голяма степен се дължи на неговия така наречен свят живот. Наредих да бъде под наблюдение, докато дойде удобният момент да го изобличим в разврат. Когато съобщили на Атанасий, че го пращам в изгнание, той казал: „Това е малък облак, който скоро ще отмине.“ Той е забележително самонадеян.
Също така наредих Серапионът в Александрия да бъде възстановен и върнах там древния „нилометър“, който се използува за отбелязване различните равнища на водата на Нил. Галилеяните бяха пренесли нилометъра в една от техните сгради. Аз го върнах обратно. По това време подсилих антиохийския сенат, като прибавих към него (въпреки жалните им възражения) двеста от най-заможните хора в града.
През септември с помощта на Максим съчиних най-важния декрет през досегашното ми царуване: декрета за образованието. Винаги съм смятал, че галилеяните дължат до голяма степен успеха си на това, че познават до съвършенство елинската писменост и идеи. Добре запознати с нашата религия, те използуват собственото ни оръжие против нас самите. Ние никога не сме искали от нашите жреци да преподават писанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, и то не само защото те са на лош гръцки език. Не. Нашите жреци не вярват в назарянския бог. Следователно защо да оскърбяваме онези, които вярват в него, като преподаваме писанията на неговите апологети? Но галилеяните преподават нашите класици във всички школи по света. Преподават ги като образци на добър стил и начетеност, изхвърляйки всичко, което считат за невярно. Това е възмутително. Ето защо постанових да не се разрешава на никой галилеянин да преподава класиците. Естествено този строг закон се посрещна със силно негодуване и аз съжалявам, че той засегна някои много ценни хора. Но нямах избор. Ако не се тегли рязко чертата между боговете на Омир, от една страна, и последователите на мъртвия юдей, от друга, ние ще бъдем напълно погълнати от всеобщото безбожие на нашето време. Някои мои приятели не са съгласни с мен; особено Приск. Но ние с Максим не отстъпихме. Отначало не допусках никакви изключения от този закон, но сетне го измених, за да дам възможност на Прохерезий в Атина и Марий Викторин в Рим да продължат да преподават. И двамата се съгласиха на драго сърце. В Константинопол старият ми учител Ецеболий се отрече от галилеянската лудост и се възвърна към истинските богове с една извънредно красноречива декларация.