Докато ликторите ми проправяха път през изпълнения с народ пазар, аз старателно криех ръцете си под плаща: бях ги измил според предписанията на обреда и не биваше да се докосвам до нищо. Народът на пазара не ми обърна никакво внимание. Дори присъствието на един император не е в състояние да смути търговията.
Но при храма се бе събрала голяма тълпа. Приветствуваха ме с весели възгласи. Безброй мургави ръце посягаха да се докоснат до мен. От всички неща, които трябва да понасям като император, това ми е най-омразното — постоянно има хора, които протягат ръце, за да пипнат дрехата ми. Понякога го правят само заради приятния трепет, който им доставя едно докосване до императорските одежди; но най-често това са болни хора, които вярват, че досегът с живото тяло на император действува като силен цяр. Затова и императорите често прихващат заразни болести. Така че, ако ножът не сложи край на земния им живот, ръката на някой болен поданик свършва тази работа. Диоклециан и Констанций никога не са разрешавали на простолюдието да се доближава до тях на по-малко от дванадесет стъпки. Може би ще последвам примера им по хигиенни съображения.
Жертвеникът пред храма беше вече приготвен и украсен с гирлянди. Единият от двамата жреци, които държаха белия бик, много приличаше на месар и подозирам, че това е бил истинският му занаят. Нямаме достатъчно жреци. По стъпалата на храма, точно зад жертвеника, бяха събрани най-важните елинисти на града начело с вуйчо ми Юлиан. Лицето му имаше пръстен цвят и той почти непрекъснато кашляше; въпреки това обаче беше в отлично настроение.
— Всичко е готово, августе — каза той, като застана до мен пред жертвеника.
Тълпата беше в добро настроение, весело шумеше и явно не разбираше религиозното значение на това, което ставаше. „Спокойствие — си шепнех аз, — не се издавай.“ Ликторите се наредиха в полукръг около жертвеника, за да не може никой да се докосва до мен по време на обреда. Зад нас хората на пазара продължаваха да търгуват — беше шумно като в сената, когато се разискват данъците.
Обърнах се към Максим и го попитах с установени по обреда изрази дали ще ми помогне. Той отговори утвърдително. Докараха бика пред нас. Погледнах го като вещ познавач. Трябва да съм извършил десет хиляди жертвоприношения и съм отлично запознат с предзнаменованията. Всичко е от значение, дори това как върви бикът, докато го водят към жертвеника. Този бик беше необикновено едър. Явно го бяха упоили; впрочем повечето жреци търпят тази практика, макар и онези, които строго се придържат към старите обичаи, да твърдят, че когато бикът е упоен, движенията му преди жертвоприношението губят значението си. Но дори и в такъв случай доста неща могат да се познаят. Бикът се клатушкаше, като че ли куцаше с единия крак. Той се препъна. Това беше лоша поличба.
Взех обредния нож. Изрекох думите, които се полагаше да кажа. След това с едно-единствено ловко движение прерязах гръкляна му. Това поне мина добре. Шурна кръв и целия ме опръска; и това също беше добър знак.
През всичкото това време жреците правеха предписаните движения, казваха отговорите си и аз изрекох формулата, както бях направил при толкова много жертвоприношения. Тълпата замлъкна, любопитна да види една старинна церемония, която мнозина от присъствуващите не бяха виждали никога.
Когато дойде моментът на гаданието, ръката ми се разтрепери. Някакъв демон се мъчеше да ми попречи да хвана черния дроб на бика. Помолих се на Хелиос. Точно тогава слънцето изгря зад планината Силпиус. Светлината струеше от двете страни на планината, макар че в този ранен час градът беше още в сянка. Мушнах ръка във вътрешностите на животното и измъкнах черния дроб.
Поличбата беше ужасна. Части от дроба бяха изсъхнали от някаква болест. Внимателно го разгледах. В „дома на войната“ и „дома на любовта“ предзнаменованието означаваше смърт. Не смеех да погледна Максим. Но знаех, че и той е видял това, което аз видях. Продължих обреда, изричайки наизуст всички формули, вдигнах жертвата към Зевс, разгледах заедно с Максим останалите вътрешности, повтарях старинни обредни думи. Сетне влязох в храма, за да довърша церемонията.