Амида била превзета. Това било страшно поражение за Рим. За голяма изненада Сапор пощадил населението на града. Но все пак със загубата на този важен град отбраната на границите ни била значително отслабена. След като наследих Констанций, прегледах книжата му, свързани с войната, и говорих с военачалниците му, но не можах да разбера какъв план за действие срещу Сапор е имал той и дали въобще е имал някакъв план. Трябваше да започна всичко отначало. Вече съм готов.
Възнамерявам да завоювам Персия за три месеца. Нямам друг избор. Защото, ако не успея, никоя от новите реформи, които съм прокарал, няма да се задържи, нито държавата ни може дълго да устои на непрестанните набези на готите на северните ни граници и на нападенията на персийците от изток. Освен това — признавам си искрено — искам титлата партик след името ми и арка в моя чест на форума в Рим. След Александър нито гръцки, нито римски пълководец е покорявал Персия, въпреки че някои, като например Помпей, след незначителни победи са твърдели, че са завладели тази страна. Мечтая да достигна Александър. Не, нека кажа истината, мечтая да го надмина! И нима двамата не сме едно? Искам Индия, искам и Китай, за да побия знамето с дракона на брега на онова кървавочервено море далеч на изток, и не само заради славата (макар че главата ми се замайва при тази мисъл… Къде е моята философия сега?), но за да възвестя истината за боговете в онези земи, откъдето изгрява слънцето, богът, от когото идва всеки живот. Пък и Персия е за мене свещена, защото е родината на Митра и Заратустра. За мене това ще бъде завръщане в родината.
Винаги държа една биография на Александър до леглото си. Забележително е наистина колко императори са съпоставяли завоеванията на този изключителен младеж със собствените си победи! Юлий Цезар плакал на гроба му, защото бил задминал възрастта, на която умрял Александър, а още не бил почнал завоюването на света. Октавиан Август отворил саркофага му и дълго гледал лицето на мумията. Тялото било добре запазено, казва той в автобиографията си и твърди, че могъл да познае Александър по портретите му. Въпреки че три века разделяли живия политик от мъртвия бог, изсъхналото и кафяво мъртво лице имало тъй яростен израз, че за пръв път хладнокръвният Октавиан изпитал страх и наредил да запечатат саркофага. Години след това той отново бил отворен от онзи звяр Калигула, който откраднал щита и нагръдника от него и се облякъл като Александър, но това било единствената прилика между двамата. Всеки един от предшествениците ми е копнеел да достигне това момче и никой не е успял. Аз ще го достигна!
Приск: Ето това е съчинението на Юлиан. Ти беше в Антиохия, когато той напусна града на 5 март. Още си спомням как твоите духовити антиохийци скандираха: „Феликс, Юлиан, август“, което означаваше, че след комита Феликс и вуйчо му Юлиан идва редът на августа.
Войската тръгна на изток, премина Ефрат и стигна до Каре. Там Юлиан я раздели на две. Начело на тридесет хиляди души неговият братовчед Прокопий и комит Себастиан тръгнаха за Армения, където щяха да се срещнат с цар Арсацес. След това заедно с арменските спомагателни войски трябваше да завладеят Медия и да се насочат към Ктесифон, за да се присъединят към нас. С останалите тридесет и пет хиляди души Юлиан се запъти на юг по течението на Тигър. Тук той прибягна до хитрост: за да изненада противника, Юлиан се върна към Калиникум на Ефрат и се насочи направо към Ктесифон, персийската столица, която се намира около четиристотин мили на юг. Тази маневра смути Сапор. Но това вече е история на похода. Всички са съгласни, че от времето на Юлий Цезар никой пълководец не е придвижвал войските си така бързо, както Юлиан.
Въпреки че Юлиан нема време да огледа мемоарите си, предполагам, че дори да ги бе прегледал, щеше да ги остави в първоначалния им вид. Не обичаше да поправя съчиненията си. Никога не попълваше празнините, ако можеше да мине и без това. Бих могъл да напиша доста за времето, прекарано в Антиохия, но се въздържам, тъй като ти също беше там и можеш да разчиташ на отличната си памет. Описанието на живота му остана така незавършено, както и самият му живот. Възнамеряваше да напише съчинение за персийския си поход и бележките, които нахвърли през последните няколко месеца, са изключително интересни.