Надявам се, че допълненията, които съм направил тук-таме, не натежават. Винаги съм смятал, че е добре да се осветляват събитията отколкото се може повече гледни точки, тъй като абсолютна човешка истина не съществува. Би трябвало да се чувствуваш поласкан от последните бележки на Юлиан за теб. Той безкрайно се възхищаваше от теб. Не мога да разбера какво е подразбирал под „многоречив“. Ти просто обясняваше нещата изчерпателно. Но Юлиан често беше като дете и вниманието му лесно се разсейваше. Интересно ми е да видя какво ще направиш с тези мемоари.
Между другото какво стана със сина ти Кимон? Направи ли го Юлиан твой законен наследник? Разбира се, чувал съм за неговите успехи като адвокат, но досега не знаех, че е твой син. Пълен си с изненади.
Либаний до Приск
Антиохия, юли 380 г.
От няколко седмици работя върху предговора към Юлиановото съчинение, което, надявам се, ще представи на света това произведение върху съответния исторически фон. Трябва да кажа, че бележките ти бяха извънредно ценни за мен и може би имаха дори решаващо значение. Тази заран, когато преглеждах наново последните страници на това трагично прекъснато съчинение, забелязах едно твое изречение, което ми беше убягнало по-рано. Казваш, че Юлиан се готвел да опише персийския поход. След това добавяш „бележките му през последните няколко месеца бяха изключително интересни“. Има ли още нещо писано от него? Аз бях разбрал, че мемоарите му са единственият останал ръкопис. Пиши ми, горя от нетърпение да започна окончателната редакция.
Вчера се отбих у моя стар приятел владиката Мелеций. Уверен съм, че си го спомняш от времето, когато посети Антиохия. Много се е състарил и грохнал, но умът му е още свеж. Намекнах му, че може би ще напиша нещо за Юлиан, като използувам непубликувани досега документи. Той счита, че това ще бъде грешка. „Теодосий е испанец — каза той, като под това, предполагам, разбираше, че императорът се отличава с несдържаната гневливост, присъща на тази раса. — Едно е да му изпратиш изящния панегирик «Отмъщение за Юлиан», която има по-скоро литературна стойност, отколкото политическа (аз смятах, че съчинението ми е чисто политическо), а съвършено друго е да предизвикаш църквата, особено след като той бе спасен от Христа.“ Никога не мога да разбера кога Мелеций говори сериозно и кога не. На стари години склонността му да иронизира се е така засилила, че човек не трябва да взема думите му буквално.
Мелеций ми съобщи, че очакват императора да се завърне в Константинопол тази есен. Така че ще изчакам дотогава да се срещна с него. Научих също, че злъчният Грегорий — той вече станал владика — настоява да се свика догодина вселенски събор, който вероятно ще се състои в столицата. Говори се, че се домогва да заеме мястото на константинополския митрополит. Няма що, наистина направи блестяща кариера. Но всъщност именно такива хора бързо напредват. Изпращам моите благопожелания на Хипия, разбира се, и на тебе.
П.П. Юлиан умря, преди да може да направи сина ми мой законен наследник. Поради религиозно тесногръдие и поради нескончаемите интриги на моите академични врагове нито един от наследниците на Юлиан не пожела да прояви човещина в тази работа. Сега разчитам на Теодосий, макар, че не храня особени надежди.
Приск до Либаний
Атина, септември 380 г.
Прости ми, загдето не ти отговорих по-рано. Бях болен — имах лек удар, от който устата ми се изкриви и придаде такъв зловещ израз на лицето ми, че сега приличам на някакво страшно божество от преизподнята; когато ме видят да се влача към Академията, селяните на пазара правят знак срещу уроки. За щастие умът ми не е засегнат. Пък ако съм изкуфял — пак имам късмет, че не го съзнавам. Така че всичко е наред.
Съвсем сигурно е, че Теодосий ще прекара зимата в Константинопол и ти би трябвало да го посетиш. Пътуването няма да ти отнеме повече от десетина дни. Казват, че бил разбран човек, но чудотворното му оздравяване му направило поразително впечатление. Дали ще одобри намерението ти да издадеш Юлиановите мемоари, е отделен въпрос, но нищо няма да загубиш, ако опиташ. Най-сетне няма да те изяде. Освен това ти си близък с императрицата на Запада и тази връзка е доста полезна. Тя е изключително дейна в политическия живот; някои твърдят, че тя повлияла на мъжа си да постави Теодосий на престола. Свободно можеш да използуваш името й. Но няма защо да давам съвети на прочутия квестор на Антиохия как да пледира каузата си.