Да, Юлиан наистина остави твърде обширен дневник, в който е описан походът ден по ден. Написах обяснителни бележки към него, смятайки, че може би ще го издам някога, макар че ми трябва поне малко от твоята смелост, за да доведа тази работа докрай. Тези записки са много по-опасни от мемоарите му. Юлиан знаеше доста за заговора срещу него; и аз също знаех. При това аз зная нещо, което на него му беше неизвестно — името на убиеца.
Почти съм завършил коментара си. Напоследък ударът ме позабави малко, но се надявам скоро наново да започна работа. Ако реша да не издавам записките, ще ми бъде драго да ти изпратя дневника му на същата цена както мемоарите му. Цената на преписването си е все още същата в Атина, а може би дори да се е покачила.
Надявам се, че зрението ти не се е влошило — не можем да очакваме на нашата възраст недъзите ни да се оправят. Моят ученик Глаукон, който ти донесе ръкописа, беше възхитен от срещата си с тебе, но му станало мъчно, когато видял колко са отслабнали очите ти. Орибазий имаше някакъв лек срещу перде, чрез който може да се избегне операция, но не го помня. Потърси в неговата енциклопедия. Сигурно ще го намериш в последното й издание, а ако нямаш това издание, погледни в Гален. Вероятно го е взел оттам.
Както винаги Хипия ти изпраща сърдечни поздрави. Тя ще живее вечно. Всинца ни ще закопае. Мен поне с радост очаква да ме погребе. Доста време прекарваме да се гледаме един друг и да гадаем кой от двамата ни ще надживее другия. Преди да получа удар смятах, че имам решително предимство. Сега вече не съм толкова уверен. Тя така радостно се развълнува, когато се разболях, и докато ме „гледаше“, няколко дни беше весела като момиче.
Либаний: На всичко отгоре Приск е разбойник. Разбрахме се съвсем ясно. Срещу уговорената цена трябваше да получа всичко, което Юлиан е оставил. А сега задържа най-важното съчинение и на мен не ми остава друго, освен да се съглася на това изнудване и да му платя повторно! Наистина дано Хипия скоро остане вдовица! Приск е ужасен човек.
Приск до Либаний
Атина, октомври 380 г.
Изпращам ти дневника, както ти обещах. Добавил съм доста обширни бележки, които можеш да използуваш както искаш. Бях малко отпаднал от удара, но досега нито паметта ми, нито способностите ми да нижа фрази една след друга не изглеждат засегнати. Някои от тези бележки са диктувани, както ще забележиш по детския почерк на Хипия. Плащах й да ми бъде секретарка. За пари тя е готова да извърши всичко. И до днес ми натяква, че не съм натрупал състояние — като приятел на Юлиан това щеше да ми бъде лесно, както сам знаеш. Разбира се, ти забогатя далеч прели Юлиан да стане император. При първото ми посещение във вилата ти в Антиохия останах поразен, когато ти ми каза като нещо съвсем обикновено, че току-що си изпратил един кораб със стоки в Крит. Щастлив е Кимон, че има толкова заможен баща. Уверен съм, че Теодосий ще го направи твой законен наследник.
Говорих, съвсем дискретно, разбира се, с хора, приближени на двора — те всички смятат, че императорът едва ли ще позволи издаването на съчинение, което представя Юлиан в прекалено благоприятна светлина. Естествено не споменах нито за съчинението, нито за дневника му. Съвършено ясно е обаче, че ако Теодосий и владиците научат за тези съчинения, ще направят всичко възможно да ги унищожат, след като полагат толкова благочестиви усилия да изопачат историята на Юлиановото царуване. Всяка власт има право да измисли свое собствено минало. Юлиан трябва да бъде заличен или поне представен като някакво изчадие, за да може да се установи християнската империя. Не искам да те обезсърчавам, но така стоят нещата.
Признавам, че с облекчение се отървах от книжата на Юлиан, като ги поверих на ръце, много по-способни от моите. Казвам ти това просто за да те предупредя, защото напоследък говорих с прочутия Авзоний, който е много тачен в двора. Ласках го безмилостно, когато посети Атина миналия месец.
Авзоний е нисък, но представителен човек, който прави впечатление с достойнството и силата си, докато не заговори. Щом заговори, всеки вижда, че и той е като всички нас — изплашен драскач, който толкова обича да го ласкаят, че дори ти става неловко. Освен това заеква. Приятно му било — ни каза той в словото си на вечерята у проконсула — да бъде сред толкова изискано общество от писатели и магистрати, защото се ласкаел от мисълта, че служи за мост между тях. Ние въодушевено замъркахме от удоволствие при тези думи, за да покажем, че много го обичаме и че очакваме да бъдем почетени с благоволението му. Когато завърши, той любезно ме хвана под ръка и ми каза колко много се възхищавал от мене. Какво друго можех да сторя, освен да му цитирам собствените му стихове?