Пръв пристигна управителят на държавната хазна. Той се грижи данъците от всяка провинция да постъпват точно на 1 март всяка година, грижи се за правителствения монопол върху солта и упражнява надзор върху провинциалните банки, всички държавни работилници, мините и естествено върху монетния двор. Не е обичан от народа, но умира богат. След него дойде управителят на частното императорско съкровище, който управлява личните имоти на императора. Той бе придружен от двадесет роби, които носеха ковчежета от тъмно дърво, обковани с метал и пълни със злато и сребро; тези ковчежета винаги съпровождаха императора при пътуване. Тъй като този управител отговаря за всяка монета, обикновено той е вечно неспокоен и залисан да брои сандъчетата. След това пристигна комитът на Изтока, който управлява Сирия и Месопотамия. Следваше го началникът на обществените служби, който е наистина високопоставена личност. Той се занимава с пътищата, превоза и пощата; началник е също на тайната полиция и на дворцовата стража; урежда аудиенции при императора. Владиката Георгий му се поклони особено дълбоко.
Цели шест години Гал и аз не бяхме виждали никого освен владиката Георгий и войниците от стражата. Сега изведнъж пред нас се наредиха всички сановници на империята. Очите ни се заслепиха от лъскави брони и извезани със сърма наметала, стояхме като замаяни от глъчката на хиляди секретари и писари, които припряно се суетяха из двора, търсейки вещите си, караха се помежду си, настоявайки на разни привилегии. Тези шумни чиновници с изцапани от мастило пръсти и горди будни лица бяха фактическото правителство на империята и те напълно съзнаваха това.
Последен пристигна най-важният от всички — главният управител на императорския дворец, евнухът Евсебий. Той бе толкова грамаден, че двама роби трябваше да го измъкнат от украсената му със злато и слонова кост носилка. Евсебий беше висок, пълен и много блед. През зеленикавосинята му копринена туника се виждаше как тлъстините му се разклащат при всяка крачка. Единствен той от целия двор бе облечен цивилно. Всъщност с изкусно начервените устни и дългите си намазани с масло къдрици той приличаше на приветлива модна дама. Златните нишки на хламидата му искряха на слънцето.
Евсебий се озърна и аз внезапно разбрах, че острият му поглед търси нас. Полускрити от камара конски дисаги, Гал и аз се опитахме да се скрием напълно, но въпреки че никога не ни беше виждал, Евсебий веднага ни позна. С изящно движение на ръката той ни даде знак да се доближим. Подобно на роби, които очакват да ги набият, ние колебливо тръгнахме към него. Тъй като не знаех как да поздравя, опитах се да отдам чест по военному. Гал стори същото. Евсебий се усмихна леко, разкривайки малките си потъмнели зъби. Няколко трапчинки се появиха на пълните му бузи. Той наведе глава и тлъстата му шия се надипли. Една дълга къдрица падна върху челото му.