Когато най-сетне ме пуснаха от затвора (пожелавам ти успех в борбата за реформирането на затворите), аз се върнах направо у дома в Атина. Заключих книжата на Юлиан в едно от ковчежетата на Хипия и вече не помислих за тях, докато ти не ми писа.
Напоследък често си мисля за смъртта на Юлиан. Ти беше прав, като загатна, че той бе убит от собствените си хора. Но от кого? И как? Прочетох особено внимателно последната част от дневника. От самото начало Юлиан знаеше, че кроят заговор да го убият. Явно е подозирал, че Виктор има пръст в заговора. Бил ли е Юлиан прав? И ако подозренията му са били основателни, как е било извършено убийството?
Преди около десетина години личният прислужник на Юлиан Калист написа една крайно сълзлива ода за смъртта на императора. Изпрати на всички по един екземпляр. Струва ми се, никога не му писах да му благодаря за този любезен дар. Дори съвсем бях забравил за Калист, докато не препрочетох дневника; едва тогава си дадох сметка, че само той може да знае нещо повече за смъртта на Юлиан, тъй като беше с него, когато го раниха.
Навремето Калист, разбира се, се закле, че не е видял кой е нанесъл удара. Но тогава той имаше достатъчно основания да лъже: християните веднага щяха да го премахнат, ако ги беше замесил в убийството. Подобно на мнозина от нас, той реши да мълчи. Дали сега, когато всички главни действуващи лица са мъртви, той не би говорил откровено?
Взе ми няколко седмици да открия, че Калист живее във Филипопол. Писах му. Отговори ми. Миналия месец го посетих. Сега ще ти предам точно думите му. Преди да използуваш тези сведения, бих ти препоръчал да му пишеш лично и да го питаш дали е съгласен те да станат публично достояние. Историята, която той ми разправи, е ужасна; самият факт, че я знаеш, вече те излага на известна опасност, да не говорим за риска да се пише на тази тема. Също така настоявам в никакъв случай да не ме замесваш в повествованието си.
След отегчително пътуване до Филипопол в компанията на бирници и дякони се отправих веднага към дома на един мой бивш ученик, който най-любезно ме покани да бъда негов гост. С това спестих доста пари, тъй като местните ханджии са известни като страшни разбойници. Единствената изгода от това, че съм преподавал цял живот (сега ми се струва цяло хилядолетие) е, че където и да отида, срещам бивши ученици, у които мога да отседна. Това ми позволява да пътувам.
Попитах моя домакин за Калист (сам аз не можех да си спомня нищо за него освен шумните му ридания край смъртния одър на Юлиан).
— Изобщо не срещам твоя Калист. — Бившият ми ученик презира по-нискостоящите от себе си. — Разправят, че бил доста богат. Има хора, които му ходят на гости, но аз не съм от тях.
— Отде е спечелил пари?
— Търговия. Дарения от императора. Минава за доста способен човек. Нали знаеш, той е родом оттук. Баща му беше роб на един мой братовчед. Върна се преди няколко години, скоро след смъртта на император Валентиниан. Говори се, че имал влиятелни приятели в двора. Но много не зная за тези неща.
Калист действително е богат — къщата му е по-обширна и по-разкошна от тази на бившия ми ученик. Икономът му — един смайващо елегантен сириец — ме въведе в къщата. Минахме през две малки дворчета и влязохме в сенчест атриум, където ме чакаше Калист. Тук бях посрещнат най-любезно от съвършено непознат човек. Не си спомням как изглеждаше Калист навремето, но днес той е представителен човек на средна възраст, който явно младее. Очевидно посвещава доста време на външния си вид: майсторски боядисана гъста коса, стройна фигура, малко прекалено изискани обноски — разбираш какво имам предвид.
— Така се радвам да те видя отново, драги ми Приск — започна той, като че ли сме най-близки приятели или най-малко равни.
Отвърнах на поздрава му с онази плаха неувереност, която бедните дължат на богатите. Той прие израза на моята почит като нещо напълно естествено. Покани ме да седна и лично наля виното — изпълни поне едно от предишните си задължения.
Известно време говорихме за общите си познати — кой е жив, кой е умрял. Повечето наши връстници бяха във втората категория. Невита, Салуций, Салуст, Йовиан, Валентиниан, Валент са покойници. Но Виктор още служи във войската в Галия, а Дагалайф в Норикум; Аринтей напоследък напуснал военната служба и се пропил; сега живеел в едно предградие на Константинопол. Заговорихме за Персия, за младините ни (собствено за мен това бяха щастливите години на зрялата ми възраст). Почетохме покойниците. После заговорихме за смъртта на Юлиан. Разправих му за плановете ти. Той не изрази никакво мнение по въпроса. Казах му, че мемоарите на Юлиан са у тебе. Калист знаел, че по онова време Юлиан пише нещо, и често се чудел какво е станало с това съчинение. Обясних му и той се усмихна.