— Продължавай — казах аз учтиво.
Някак си разочарован, Калист дигна рамене.
— Останалото ти е известно. Августът разбра, че е ранен едва когато персийците избягаха. — Той се усмихна. — Дори ми благодари, че съм бил до него през всичкото време.
— Имал си късмет, че той не подозираше нищо. — Но казвайки тези думи, аз се запитах дали Юлиан не е знаел истината. Това е последната загадка.
— Но какво е смъртта? — възкликна Калист и веднага загубих цялото уважение, което бях започнал да чувствувам към него като към истински злодей. Той е най-обикновен тъпак. Говори още цял час. Разправи ми, че Виктор много искал да заграби престола, но когато разбрал, че това е невъзможно, накарал да провъзгласят Йовиан за император. Но когато волевият Валентиниан заел мястото на Йовиан, Виктор се простил с надеждите си. Междувременно всички щедро се отплатили на Калист. Той вложил парите си разумно и днес бил богат човек. Но щял да си остане нещастен, докато светът не узнае тайната му. Тази „незаслужена неизвестност“ го гризяла.
— Непременно кажи истината на Либаний. Човек извършва онова, за което е роден — рече Калист и си придаде набожен вид. — Гордея се с ролята, която имах в историята на Рим. — Той застана полуобърнат към мене и зае позата на прочутия бюст на Брут. След малко остави тази поза и рече: — Но трябва да се получи разрешение от двореца, преди Либаний да може да издаде книгата си, а не зная какво е официалното становище към Юлиан сега. При царуването на Валентиниан дадох клетва да мълча.
— Знаеше ли Валентиниан за тебе?
— Разбира се. Дори ми даде монопола за добиване на сол в Тракия, но ми заповяда да мълча. И аз мълчах. До днес. Естествено надявам се, че в интерес на историята тайната ще може да бъде разкрита.
Калист ме покани на обед, но аз отклоних поканата — предпочетох да не взема нищо повече от него. Казах му, че трябва да си вървя. Той ме придружи до преддверието. Разтапяше се от любезност; дори закачливо ме упрекна, че не съм му отговорил, когато ми прати своята „Ода на Юлиан“.
Извиних се за небрежността си. След това попитах:
— Как можа да съчиниш толкова прочувствено произведение за човека, когото си убил?
Калист беше крайно учуден.
— Но аз безкрайно му се възхищавах! Той винаги беше така благ към мене. Всяка дума, която написах за него, бе излязла от сърцето ми. Та аз съм добър християнин, поне се опитвам да бъда добър християнин. Всеки ден се моля за душата му!
Съмнявам се дали Теодосий ще ти позволи да издадеш мемоарите. Но човек никога не може да бъде сигурен. Така или иначе, аз приключих с въпроса и те моля да не ме замесваш в тази работа.
XXIV
Антиохия, май 381 г.
Либаний, квестор на Антиохия,
до господаря Теодосий,
август на Изтока
С разрешение на твоя Вечност възнамерявам да напиша биография на прославения ти предшественик Август Юлиан, като използувам някои частни книжа, с които едва наскоро се сдобих.
Тъй като твоя Вечност изрази задоволство от одата ми „Отмъщение за император Юлиан“, едва ли е нужно да споменавам, че моето намерение е да развия тази защита в същия дискретен стил на одата, на която ти благоволи да се възхитиш. Аз напълно осъзнавам религиозните и политически изводи, които могат да се направят от този труд, и те именно не само ме подтикват да напомня на августа за моята пълна (и очевидна) вярност към свещената му особа и мъдрата му далновидна политика, но и да го уверя, че възнамерявам да предам тази чудесна история с добре обмислена деликатност, както внушава самата тема и изискват времената.