— Знаете ли чудесната история на Едезий и баща му? Не? Тя е така характерна за Едезий! Бащата искал синът да поеме търговията му. Но най-напред го изпратил да учи в Атина. Когато се върнал от Атина, Едезий казал на баща си, че му е невъзможно да се занимава с търговия и предпочита да стане философ. Разярен, бащата го изгонил от къщи, като викнал:
— Каква полза имаш от философията сега?
На което Едезий отговорил:
— Тя ме научи да уважавам баща си дори когато той ме изгонва от къщи.
От този миг Едезий и баща му станали истински приятели.
Всички намерихме тази история за много назидателна. Созипатра наистина беше източник на мъдрост и ние бяхме щастливи, че можем да черпим направо от извора.
Приск: Срещал ли си някога това чудовище? Аз веднъж прекарах една седмица с нея и мъжа й в тяхната къща в Пергам. Непрестанно говореше. Дори Едезий, който я обичаше (струва ми се, някога й е бил любовник), явно я намираше невежа, въпреки че никога не би го признал. Той обаче бе изключителен човек. В края на краищата той бе мой учител и след Либаний не съм ли аз най-големият мъдрец на нашето време?
Либаний: Ирония ли е това?
Приск: Созипатра едва ли бе философ, но беше забележителна магьосница. Дори аз почти повярвах на нейните заклинания и предсказания. Тя умееше да създаде драматично напрегната атмосфера, която беше крайно интересна. Успя да измами Юлиан напълно. Струва ми се, че от тази вечер у него се породи страстта към магии и поличби.
Между другото един мой приятел е имал любов със Созипатра. След акта тя настояла той да запали тамян пред нея, както лежала гола на постелята. „Защото аз съм Афродита, богиня, слязла между хората.“ Той запалил тамян, но вече не я потърсил.
Максим също смяташе, че Созипатра е богиня или поне че „от време на време духът на Афродита пребивавал в нея“ — като в някаква странноприемница. На мене винаги ми е била скучна. Но често правеше верни предсказания. Дали случайно не е отгатвала бъдещето? Кой знае! Ако боговете съществуват (в което се съмнявам), дали не са така скучни като Созипатра?
Либаний: Както винаги Приск отива до крайност. Но колкото до Созипатра, аз съм почти съгласен с него. Тя наистина бъбреше прекалено много. Но, от друга страна, кой съм аз, че да я критикувам, щом моят стар приятел току-що ми каза в очите, че отегчавам цяла Антиохия?
След вечеря Созипатра ни представи синовете си. Мои връстници. Двама от тях станаха търговци на жито, и то от най-отвратителните. За третия, Анатолий, получих известия едва напоследък. Преди няколко години той постъпил в храма на Серапис в Александрия. След като владиката Георгий разрушил храма, Анатолий се изкачил на една счупена колона и сега прекарва дните си, като вторачено гледа слънцето. Как завиждам на такъв чист живот. Но нея вечер бъдещият светец бе само обикновен, малко заекващ младеж.
Когато синовете й се оттеглиха, Созипатра нареди да донесат триножник и тамян.
— А сега искаш ли да знаеш какво те съветват боговете да сториш, къде да отидеш? С кого да учиш? — Тя ми се усмихна чаровно.
— Искам да уча тук с теб — избъбрих аз.
Но за облекчение на Ецеболий тя поклати глава.
— Зная собственото си бъдеще и в него няма хора с царска кръв. А как бих искала да има! — рече тя тихо и аз мигновено се влюбих в нея, както толкова много нейни ученици преди това.
Созипатра запали тамяна. Затвори очи. Зашепна молитви. След малко призова Великата богиня да ни говори. Стаята се изпълни с дим. Всичко наоколо ми се замъгли. Заболя ме глава. Внезапно с неестествен чужд глас тя извика: „Юлиане! — Погледнах я внимателно. Клепачите й бяха полуотворени, но се виждаше само бялото на очите: тя спеше, обладана от духа. — Ние те обичаме повече от всеки друг смъртен.“
Това „ние“ звучеше странно. Може би означаваше боговете. Но защо те ще обичат един галилеянин, който се съмнява в самото им съществуване? Естествено вече се бяха появили съмнения относно божествеността на Назарянина, следователно не бях нито елинист, нито галилеянин, нито вярвах в божествеността на нещо, нито бях атеист. Бях някъде по средата и чаках знамение. Възможно ли е това да е знамението?