— Ти наново ще възстановиш храмовете ни. Хиляди жертви ще задимят върху хиляди жертвеници. Ти ще ни служиш и всички човеци ще ти служат в знак на нашата любов към тебе.
Ецеболий се раздвижи неспокойно.
— Не трябва да слушаме това — измърмори той.
Гласът продължи спокойно:
— Пътят е опасен, но ние ще те запазим, както сме те закриляли от часа на рождението ти. Твоя ще бъде земната слава. И когато в далечна Фригия смъртта дойде от вражи меч, тя ще бъде геройска смърт, без бавни мъки. И тогава завинаги ще бъдеш близо до тогова, от когото произтича всяка светлина, при когото се връща всяка светлина. О, скъпи нам Юлиане… Зло! — Гласът се промени напълно. Стана хрипкав. — Нечестиво и богохулно слово! Носим ти поражение, отчаяние! Смърт ще ти донесе Фригия. Но изтерзаната душа е наша завинаги, далеч от светлината!
Созипатра изпищя. Почна да се гърчи на стола си и се хвана за гърлото, сякаш искаше да се освободи от някаква невидима примка. Редеше несвързани думи. Враждебни духове воюваха чрез нея. Но най-сетне добрите духове победиха и тя се успокои.
— Ефес — рече тя с мек, галещ глас. — Ще намериш пътя към светлината в Ефес. Ецеболий, когато бе малко дете, ти скри три монети в градината на вуйчовата си къща в Сирмиум. Едната беше от царуването на Септимий Север. Един градинар ги изрови и похарчи. Тази монета от Север сега се намира в една кръчма в Пергам. Орибазий, баща ти настоява да продадеш имота и се надява, че няма да повториш миналогодишната грешка, когато даде под наем по-близката ливада на съседа си, сириеца, който после не искаше да плати. Юлиане, пази се от съдбата на Гал. Спомни си… Хиларий!
Тя спря и дойде на себе си.
— Главата ме боли — рече тя уморено.
Всички бяхме потресени. Аз най-много от всички понеже фактически тя предсказа, че ще стана император, а това беше държавна измяна: никой не биваше да се допитва до оракули за наследника на императора, както и да разисква тази тема. Ецеболий основателно се бе разтревожил.
Созипатра не помнеше какво бе казала. Тя внимателно слушаше, докато й разказвахме какво бе изрекла богинята и другият дух. И се изненада от това.
— Явно блестящо бъдеще очаква високоблагородния Юлиан.
— Разбира се — намеси се нервно Ецеболий, както всеки верен член на императорското семейство…
— Разбира се — засмя се Созипатра. — А сега нищо повече не трябва да казваме. — Тя сбърчи чело. — Не знам кой е бил тъмният дух. Но богинята явно бе Кибела и тя желае да я почиташ, тъй като е майка на всички и твоя покровителка.
— Изглежда също, че Юлиан трябва да избягва Фригия — рече Орибазий закачливо.
Но Созипатра взе думите му съвсем сериозно.
— Да, Юлиан ще умре във Фригия, славно, в сражение. — Тя се обърна към мен: — Не разбирам намека за брат ти. Ти разбра ли го? — Кимнах, защото не бях в състояние да проговоря; в главата ми се въртяха опасни мисли. — Останалото изглежда достатъчно ясно. Ти ще възстановиш почитта към истинските богове.
— Малко късно е тази вечер за такива начинания. — Най-сетне Ецеболий се бе съвзел. — И дори да беше възможно, Юлиан е християнин. Вярата на императорското семейство е християнска. Така че той съвсем не е човекът, който би могъл да възстанови старата вяра.
— Не си ли? — каза Созипатра, като ме изгледа с големите си тъмни очи.
Поклатих безпомощно глава.
— Не зная. Трябва да чакам знак.
— Може би това беше знакът. Самата Кибела ти проговори.
— И нещо друго се обади — рече Ецеболий.
— Винаги има и нещо друго — рече Созипатра. — Но светлината превъзхожда всички неща. Както писа Макробий: „Слънцето е духът на вселената.“ И този дух присъствува навсякъде, дори и в най-дълбоката бездна на ада.
— Какво ме чака в Ефес? — попитах направо аз.
Созипатра ме изгледа продължително. След това рече:
— Максим е там. Той те очаква. Очаква те още от деня на рождението ти.
Ецеболий се размърда:
— Уверен съм, че на Максим много му се ще да преподава на братовчеда на императора, но за негово неудоволствие Евсебий назначи мене да следя за образованието на Юлиан и аз нямам никакво намерение да оставя моя ученик да изпадне под влиянието на учител, известен като магьосник.
Созипатра отговори с леден глас:
— Ние смятаме, че Максим е нещо повече от „известен магьосник“. Вярно, той знае да призовава боговете и те се явяват пред него, но…