Либаний: Християнски мистик! Ако Приск имаше религиозно чувство, той досега щеше да е изпитал онова съзнание за приобщаване с Бога, което не е нито „горчиво“, нито „тайно“ и което Плотин и Порфирий, Юлиан и аз достигнахме всеки по свой мистичен път. Поне ако бе поставен в Елевзинските мистерии, които се извършват на някакви си четиридесет мили от дома му в Атина, той щеше да разбере, че щом веднъж душата съществува, изобщо не може да се говори за небитие.
Колкото до Максим, аз съм съгласен с Приск. Още по онова време знаех за заговора на магьосниците да оплетат Юлиан, но тъй като ми бяха забранили да говоря с него, не можах да го предупредя. И все пак вредното влияние на онези хора не бе трайно. Той понякога прекалено вярваше на оракули и магии, но винаги разсъждаваше логично и блестящо умееше да води философски спор. Той не беше християнски мистик. И все пак беше мистик — нещо, което Приск никога няма да разбере.
За моя голяма изненада Ецеболий охотно се съгласи да отидем в Ефес. Смятах, че ще иска да ме държи далеч от Максим. Но той се оказа отстъпчив.
— Все пак аз съм твоят учител, одобрен от императора, и затова не можеш да учиш открито при Максим или при когото и да било другиго. Не че имам нещо против. Съвсем не. Доколкото зная, Максим, макар и отявлен реакционер, е забележителна личност. Но няма основание да се тревожим, че той вече може да ти повлияе на тази възраст. Най-сетне двама висши духовници — Евсебий и Георгий — са ти преподавали богословие. Каква по-добра основа може да получи човек? Непременно ще посетим Ефес. Ще ти хареса да поживееш там сред ретори и софисти. Мене също ще ми е приятно.
На Ецеболий се нравеше да играе ролята на Аристотел пред младия Александър. Където и да отидехме, учените желаеха да се срещнат с мене, по този начин и Ецеболий се запознаваше с тях. Той бързо-бързо им предлагаше по най-учтив начин да си „разменят“ ученици с него. Размяната означаваше те да му изпращат ученици в Константинопол, срещу което щяха да спечелят единствено евентуалното благоразположение на императорския роднина. Ецеболий направи цяло състояние по време на странствуванията ни.
В Ефес градският префект и градският съвет ни посрещнаха при портите на града в снежна буря. Всички бяха много неспокойни.
— Голяма чест е за Ефес да приеме високоблагородния Юлиан — почна префектът. — Ние сме готови да му служим, както служихме на високоблагородния Гал, който също ни почете с посещението си.
Когато спомена името на Гал, съветниците започнаха да мърморят „милостивият, добрият, мъдрият, благородният“, като че ли предварително се бяха подготвили.
— Къде е брат ми? — запитах аз.
Настъпи напрегнато мълчание. Префектът погледна разтревожено към съветниците. Те се спогледаха. Мнозина започнаха да си отърсват наметалата от снега.
— Брат ти — отговори най-сетне префектът — е в двора. В Медиоланум10. Бе извикан от императора още миналия месец. Нямаме никакви вести от него. Надяваме се, разбира се, че е за добро.
— Какво значи за добро?
— Да го направят цезар.
Нямаше нужда да питам какво значи за лошо.
След обичайната церемония ни заведоха в двореца на префекта, където щях да отседна. Ецеболий бе във възторг от мисълта, че може би ще бъде учител на природения брат на цезаря. Но аз бях разтревожен. Тревогата ми се превърна в паника, когато вечерта Орибазий ми каза, че Гал бил отведен от Ефес под стража.
— Бил ли е обвинен в нещо?
— Така е било угодно на императора. Няма никакво обвинение. Повечето хора смятат, че ще бъде умъртвен.