— Платон казва това в „Тимей“ — обадих се аз неволно.
— Освен това има несъответствие между книгата на евреите и книгата на Назарянина. Счита се, че богът в първата книга е същият бог, за когото се говори във втората. А във втората той е баща на Назарянина…
— По божие благоволение. Те са от подобна плът, но не от една и съща.
Максим се изсмя.
— Добре си го научил, млади арианино.
— Арианин съм, защото не мога да повярвам, че Бог е просто един човек, екзекутиран за измяна. Исус е бил пророк, син божи по някакъв тайнствен начин — да, но не единният бог.
— Дори не неговият заместник въпреки изключителните усилия на Павел от Тарс, който се опита да докаже, че племенният бог на евреите е единният вселенски бог, независимо от това, че всяка дума на Павел противоречи на юдейското свето писание. В посланието си към римляните и галатяните Павел обявява, че богът на Мойсей е не само бог на евреите, но и на всички народи. И все пак книгата на евреите отрича това на сто места. Техният бог казва на Мойсей: „Израел е синът ми, първородният ми син.“ Ако наистина този еврейски бог бе, както твърди Павел, „единният бог“, защо тогава той е запазил само за един незначителен народ миропомазването, пророците и законите? Защо е оставил останалата част от човечеството да живее в мрак хиляди години, служейки на лъжливи богове? Евреите приемат, че той е „ревнив“ бог. Но не е ли странно абсолютният бог да бъде ревнив? Кого ще ревнува? Той е също и жесток, защото невинните деца е трябвало да изкупят греховете на бащите си. Не е ли по-убедителен създателят, описан от Омир и Платон? Не е ли по-убедителна вярата в съществуването на едно същество, което изцяло обгръща живота, което е самият живот, и че от този основен извор произлизат и богове, и демони, и хора? Или ще цитирам прочутия Орфически оракул, когото и галилеяните започват да си присвояват: „Зевс, Хадес, Хелиос — три божества в едно божествено цяло.“
— Мнозина произхождат от единния бог… — започнах аз, но когато говориш с Максим, няма нужда да завършваш изречението. Той предварително долавя мисълта ти.
— Как може да се отхвърли съществуването на много богове? Еднакви ли са всички чувства? Или всяко има свои особености? И ако те бяха дадени от боговете нямаше ли всички тези особености да бъдат олицетворени от някое отделно племенно божество? Богът на евреите е един гневлив, ревнив патриарх. Женствените, хитри сирийци почитат Аполон. Случайно ли е, че германците и келтите, които са толкова войнствени и свирепи, вярват в Арес, бога на войната? Или просто всичко това е предопределено? В миналото римляните всецяло бяха погълнати с уреждането на законодателството си и управлението си; техният бог бе богът на боговете — Юпитер. Всяко божество има много имена и най-разнообразни превъплъщения, защото в небесата има толкова разнообразие, колкото и сред хората. Някои питат: „Ние ли създадохме боговете, или те ни създадоха?“ Отдавна се спори по това. Дали ние сме сън в ума на божеството, или всеки от нас сам сънува и така осъзнава собствената си същност? Въпреки че не можем да бъдем сигурни, всичките ни сетива ни подсказват съществуването на една-единствена сила, в чиято власт сме завинаги. А християните искат да наложат един-единствен, окончателен мит за нещо, което знаем, че е разнообразно и непонятно. Дори не мит, тъй като Назарянинът е съществувал, бил е жив човек, докато боговете, които ние почитаме, никога не са били човеци. Те са по-скоро качества и сили, превърнати в поетични образи за наша поука. Боготворенето на мъртвия евреин погуби цялата поезия. Християните желаят да заместят поетичните митове със съдебното дело на един равин реформатор. И от този не много обещаващ материал те се надяват да направят синтеза на всички познати до днес култове. Сега възприемат празниците ни. Превръщат местни божества в светци. Заимствуват обреди от нашите тайнства, особено от тайнствата на Митра. Жреците на Митра се наричат отци. И християните също наричат свещениците си „отци“, дори са възприели тонзурата, като се надяват да направят впечатление на новопокръстените с украшения, които им са познати от старата вяра. Започнаха да наричат Назарянина „спасител“ и „лечител“. Защо? Защото един от най-обичните ни богове е Асклепий, когото наричаме „спасител“ и „лечител“.
— Но у Митра няма нищо, което да може да се сравни с християнските тайнства — започнах аз, опитвайки се да защищавам теза, в която не вярвах. — Например с причастието, приемането на хляба и виното. Христос е казал: „Яжте, това е моето тяло, пийте, това е моята кръв.“