Изобщо не се съмнявам, че в онзи период на живота си Юлиан лесно е можел да бъде откъснат от християнството и завладян от кой да е от мистичните култове. Той с нетърпение чакаше да скъса с черквата. И все пак е трудно да се разбере истинската причина, защото у него имаше същата склонност към магии и суеверия, както у християните. Наистина боготворението на мощи не му се нравеше, но по-късно той започна да вижда изява на единния Бог в много по-странни неща. Ако Юлиан беше такъв, за какъвто се смяташе — философ и последовател на Платоновата школа, — бихме могли да разберем защо му бяха противни християнските нелепости. Щеше да бъде като тебе и мене. Но в крайна сметка Юлиан бе преследван от мисълта за лично безсмъртие, натрапчива мисъл, която срещаме и у християните, и у вярващите в старите мистични култове.
Въпреки всичко, което Юлиан написа на тази тема, никога не можах да разбера точно защо той се отвърна от вярата на семейството си. В края на краищата християнството му предлагаше всичко, от което той се нуждаеше. Ако е искал символично да вкуси от тялото на едно божество, защо не остана при християните — да вкуси от хляба им и пие виното им, вместо да търси хляба и виното на Митра? Какво липсва в християнството? Те хитро са възприели всички страни от култовете на Митра, Деметра и Дионис и са ги включили в собствените си тайнства. Съвременното християнство е една енциклопедия от традиционни суеверия.
Предполагам, че причината за Юлиановото отричане от християнството се крие в семейството му. Констанций беше ревностен християнин и се увличаше от богословски спорове. Юлиан имаше пълно основание да мрази Констанций. Затова намрази и християнството. Това гледище, разбира се, опростява нещата, но аз винаги съм бил склонен да приемам очевидната причина на всичко, което става, тъй като обикновено тя се оказва вярната, макар че всъщност никога човек не може да стигне до дъното на толкова непонятно нещо, каквото е характерът на човека; наистина това е загадка.
Юлиан беше християнин във всичко освен в търпимостта си към другите. Християните биха го обявили за светец. И все пак той се откъсна от единствената вяра, която напълно му подхождаше; предпочиташе еклектическите й корени и се залови да ги подреди в система, която се оказа толкова смешна, колкото и системата, отхвърлена от него. Поведението на Юлиан е загадка и няма задоволително обяснение. Той твърди, че тесногръдието, едностранчивостта на владиката Георгий го отвратили още като малък и че Порфирий и Плотин му отворили очите за нелепостта на християнските твърдения. Дотук добре. А защо тогава да се обърне към нещо, еднакво нелепо? Приемам, че никой просветен човек не може да се съгласи с мисълта, че един юдейски бунтовник е бог. Но веднъж отхвърлил този мит, как може да вярва, че персийският бог Митра се е родил на 25 декември, когато светкавица ударила една скала и някакви овчари били свидетели на раждането му. (Казаха ми, че християните също прибавили голи овчари към рождението на Христа.) Или че Митра живял в една смокиня, която го обличала и хранила; че се сражавал с бика, първото творение на слънцето; че бикът го влачил по земята (това символизирало човешкото страдание); че най-сетне бикът побягнал и по заповед на бога-слънце Митра пронизал бика с нож и от тялото му произлезли цветята, билките и житото, от кръвта му — виното, а от семето му — първият мъж и първата жена. После, след една тайна обредна вечеря, Митра бил призован в рая. Когато дойде последният час, всички ще излязат от гробовете си и ще се изправят пред божия съд: злите ще бъдат погубени, добрите ще живеят вечно в светлината на слънцето.
Не виждам съществена разлика между разказа на Митра и християнския вариант. Разбира се, нравственият кодекс на Митра е много по-възвишен от християнския. Митраистите вярват, че праведното деяние стои по-високо от съзерцанието. Те ценят старите добродетели — храброст, самообладание и пр. Те първи почнаха да проповядват, че сила значи кротост. Всичко това е за предпочитане пред християнската истерия, която води ту до избиване на еретици, ту до малодушно бягство от света. Едно напръскване с вода не може да очисти митраиста от греховете му. От етична гледна точка предпочитам митраизма пред останалите мистични култове. Но е безсмислено да се твърди, че е по-верен от съперниците си. Когато човек приеме митовете и магията абсолютно, последицата може да бъде само лудост.