Юлиан

Междувременно можем само да изчакваме събитията. Здравето на императора се подобрява с всеки изминал ден и по-късно тази пролет се очаква да тръгне на поход срещу готите, които както обикновено заплашват пограничните области на Македония. Ако Теодосий реши да се отправи на север, той няма да се върне в Константинопол преди края на лятото или есента, в който случай ще трябва да се срещна с него в Тесалоники2 или, още по-лошо, на бойното поле. Уверен съм, че ако това се наложи, то ще бъде последното ми пътуване. Защото здравето ми, за разлика от твоето, продължава да се влошава. Пристъпите на кашлица ме изтощават и ме карат да копнея за гроба. Освен това по ръцете ми чак до лактите се яви странен изрив, може би вследствие на това, че миналата седмица ядох лоша камбала. (О, Диогене, и твоя съдбоносен суров октопод!) Или пък може би е външен признак на отравяне на кръвта. Така бих искал да е тук Орибазий. Той е единственият лекар, комуто съм се доверявал, нещо, в което следвах Юлиан, който казваше: „Асклепий разкри на Орибазий тайни, познати само на боговете.“

В течение на годините съм нахвърлил доста бележки за една биография на Юлиан. Сега те са пред мен. Остава само да се подредят окончателно всички тези материали, включително и съчинението на Юлиан. Моля те, изпрати ми го веднага, щом бъде готов преписът. Ще работя върху него това лято, тъй като вече не преподавам. Сметнах, че е по-благоразумно да се оттегля, докато разберем накъде ще задуха вятърът.

Едва ли е нужно да ти пиша, че Антиохия пренебрегва едикта. Доколкото си спомням, антиохийците никога не са се подчинявали на императорската власт, освен когато им опрат меча до гърдите. Често съм предупреждавал тукашния сенат, че непокорството не се нрави на императорите, но нашите хора си мислят, че са над закона и над репресалиите. Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака. Страхувам се за Антиохия, въпреки че това незачитане на императорските едикти е в моя полза.

Досега няма инциденти. Моите приятели християни ме посещават както обикновено (мнозина от бившите ми студенти сега са владици, каква ирония на съдбата!). Колеги, които още преподават, ми казват, че групите им са съвсем както преди. Следващата стъпка зависи от Теодосий или по-точно казано от владиците. За наше щастие те бяха така заети с непрестанните си взаимни преследвания, че ние можахме да оцелеем. Но четейки между редовете на едикта, аз се страхувам от кървава разправа. Теодосий с особена злоба обяви извън закона партията на покойния презвитер Арий, защото галилеяните трябвало да имат църква с едно-единствено всеобщо учение — и то не друга, а католическа църква. За да противодействуваме, ние пък от наша страна трябва да напишем истинската биография на Юлиан. Затова нека заедно изплетем последния венец от Аполонови лаври и го поставим на челото на философията, като сърцат жест срещу зимата, която заплашва този бурен, късен сезон на света. Искам онези, които дойдат след нас, да знаят колко големи са били надеждите ни, трябва да им покажем как за малко Юлиан не успя да спре галилеянската зараза. Едно такова произведение, ако е добре написано, ще бъде като семе, посадено наесен, което чака събуждането на слънцето, за да разцъфти.

Очевидно цената за преписването в Атина се е покачила невероятно много, откакто ми преписаха някои неща миналата година. Осемдесет златни солиди ми се струват извънредно много за това, което ти казваш, че е само фрагмент или книга със средна големина. Едва миналото лято платих тридесет солиди за препис на Плотиновия трактат, който вероятно е три пъти по-дълъг от Юлиановите мемоари. Изпращам по един приятел, който утре заминава за Атина, тридесет солиди и това писмо. Още веднъж поздрави на прелестната Хипия и на теб, стари приятелю и съратнико във философските ни борби.