Саддам Хюсейн Президент
Изат Ибрахим Вицепрезидент
Хюсейн Камел Зет на Саддам, ръководител на МИВИ (Министерство на гражданската и военната индустрия)
Таха Рамадан Министър-председател
Садун Хамади Зам. министър-председател
Тарик Азиз Министър на външните работи
Али Хасан Маджид Главен губернатор на окупиран Кувейт
Генерал Саади Тумах Аббас Командващ Републиканската гвардия
Генерал Али Мусули Командващ инженерните войски
Генерал Абдуллах Кадири Командващ бронираните войски
Д-р Амир Саади Заместник на Хюсейн Камел
Бригаден генерал Хасан Рахмани Началник на контраразузнаването
Д-р Исмаил Убайди Началник на разузнаването
Бригаден генерал Омар Хатиб Началник на тайната полиция (Амн-ал-Ам)
Полковник Осман Бадри От инженерните войски
Полковник Абделкарим Бадри Пилот на изтребител
Д-р Джаафар Ал-Джаафар Ръководител на ядрената програма
Полковник Сабауи Началник на тайната полиция в окупиран Кувейт
Д-р Салах Сиддики Ядрен инженер
Глава 1
Човекът, който имаше още десет минути да живее, се смееше.
Смееше се, защото частната му секретарка Моник Жамине му разказваше една забавна историйка, докато го караше у дома в тази студена, дъждовита вечер на 22 март 1990 г.
В нея ставаше дума за обща колежка от Корпорацията за ядрени изследвания на улица „Дьо Стал“ — жена, смятана за истински вамп, мъжеядка, която обаче се бе оказала лесбийка. Заблудата допадаше на клозетното чувство за хумор на мъжа.
В седем без десет двамата бяха напуснали седалището на корпорацията в брюкселското предградие Юкл с „Пежо 21“ комби, зад волана на което седеше Моник. Няколко месеца преди това тя беше продала личния фолксваген на шефа си, защото се боеше, че какъвто е скапан шофьор, ще се затрие някъде.
Пътуването с кола от офиса до апартамента в средния блок от комплекса Шеридрьо, който се намираше в пресечка на улица „Франсоа Фоли“, отнемаше не повече от десет минути, но на половината път спряха пред една хлебарница. Влязоха вътре, за да си купи той от неговия любим хляб. Вятърът носеше дъжда; те наведоха глави, без да забелязват колата, която ги следеше.
В това нямаше нищо странно. Никой от тях не беше обучаван да забелязва подобни неща; колата без означения, с двамата брадясали мъже в нея, следваше учения от седмици, не го изпускаше, не се доближаваше, само го наблюдаваше; а той не я бе видял. Други я бяха видели, но не и той.
Когато излязоха от магазина, който се намираше пред входа на гробището, той хвърли хляба на задната седалка и отново влезе в колата. В седем и десет Моник спря пред стъклената врата на блока, който беше на петнайсет метра навътре от улицата. Предложи му да се качи с него, за да го изпрати до вратата, но той отказа. Тя знаеше, че той очаква приятелката си Елен, и не настоя. Това беше една от слабостите му, която обожаващият го дамски персонал понасяше търпеливо. Елен беше добра негова приятелка, с която си прекарваше времето в Брюксел, докато съпругата му беше в Канада.
Той се измъкна от колата с вдигната както винаги яка на шлифера, със закопчан колан и с усилие метна на рамо големия черен платнен сак, с който никога не се разделяше. Сакът тежеше повече от петнайсет килограма и съдържаше купища документи, научни разработки, проекти, изчисления и данни. Ученият нямаше доверие на сейфовете и противно на всякаква логика смяташе, че подробностите по последните му проекти са на по-сигурно място, когато висят на рамото му.
За последен път Моник видя шефа си да стои пред стъклената врата и да търси ключовете си с преметнат през рамото сак и стиснал хляба под мишницата си. Проследи го с поглед, докато влезе вътре и автоматично заключващата се врата се затвори след него. Сетне потегли.
Ученият живееше на шестия от осемте етажа на блока. Двата асансьора се намираха на задната стена на сградата, заобиколени от стълбището, а на всеки етаж имаше по един пожарен изход. Той взе асансьора и слезе на шестия етаж. Мъждивите лампи, поставени на равнището на пода, светнаха автоматично, когато прекрачи навън от кабината. Все така с подрънкващи ключове в ръка, наклонен на една страна под тежестта на сака и стиснал хляба, той зави наляво и отново наляво, стъпвайки по червеникавокафявия мокет. Опита се да вкара ключа в ключалката на своя апартамент.