След като портиерът си тръгнеше малко след шест, нощният пазач щеше да заключи предната врата и да включи алармите. Сетне щеше да се настани пред портативния си телевизор, който си носеше всяка вечер, за да гледа спортните предавания. И така, докато дойдеше време за първата му обиколка.
Според хората от Ярид, дори и чистачите бяха под надзор. Те почистваха общите части — преддверията и стълбите, клозетите в понеделник, сряда и петък вечер, но във вторник вечер Касоразбивача щеше да остане необезпокояван. В събота идваха да почистят кабинетите под надзора на портиера, който оставаше с тях през цялото време.
Очевидно нощният пазач спазваше неизменно една и съща схема: правеше три обиколки на сградата, като проверяваше всички врати в десет вечерта, два през нощта и в пет сутринта.
Във времето преди първата си обиколка гледаше телевизия и вечеряше. През най-дългия промеждутък — между десет и два — дремеше, като си навиваше малък будилник да го събуди за втората обиколка. Касоразбивача имаше намерение да направи своя взлом именно тогава.
Вече беше видял кабинета на Гемютлих и, най-важното, вратата към него. Беше от масивно дърво, но за щастие без аларма. Прозорецът беше с аларма, а бе забелязал и слабите очертания на два датчика между паркета и килима.
Точно в десет чу как асансьорът потраква нагоре с нощния пазач, който започваше обиколката на вратите, тръгвайки от последния етаж надолу.
Половин час по-късно възрастният мъж беше свършил, надникна в мъжката тоалетна, светна за малко лампата, колкото да провери дали всичко е наред, затвори вратата и се върна на бюрото си във фоайето. Там реши да гледа едно късно спортно предаване.
В 10.45 Касоразбивачът излезе от мъжката тоалетна и се прокрадна нагоре по стълбите на четвъртия етаж.
Вратата на кабинета на хер Гемютлих му отне петнайсет минути. Четвъртото резе на секретната брава се дръпна и той пристъпи вътре.
На главата си носеше лента с прикрепено към нея фенерче с тесен сноп светлина, но сега извади друго, по-голямо, за да огледа стаята. С негова помощ избегна двата датчика и приближи бюрото откъм неохраняваната му страна. Там го — загаси и продължи работата си само на светлината на малкото фенерче.
Ключалките на горните три чекмеджета не представляваха проблем — малки месингови неща на повече от сто години. Когато извади трите чекмеджета, пъхна ръката си и започна да опипва за копче, бутон или лостче. Нищо. Намери го час по-късно на гърба на третото чекмедже вдясно. Малко месингово лостче, дълго не повече от два-три сантиметра. Когато го натисна, се чу тихо щракане и в основата на крака се отвори на сантиметър тясна ивица.
Чекмеджето беше плитко, около два сантиметра, но стигаше да побере двайсет и два листа тънка хартия. Всеки от тях бе копие на пълномощното, което единствено можеше да задвижи сметките под ръководството на Гемютлих.
Касоразбивача извади фотоапарата и стойката с четири сгъваеми крака, която държеше предварително фокусирания апарат точно на определеното разстояние от хартията под него, за да се получат най-ясните възможни снимки.
Най-отгоре върху купчината листа стоеше описанието как трябва да се оперира със сметката, открита предишната сутрин от „наблюдателя“ от името на фиктивния клиент в Америка. Онова, което търсеше, беше седмият лист от горе на долу. Номера вече го знаеше — Мосад беше превеждал пари в сметката на Йерихон в продължение на две години, докато не го поеха американците.
За по-сигурно снима всичките. След като възстанови кашета в първоначалното му състояние, върна чекмеджетата на местата им и ги заключи, той се измъкна и заключи вратата на кабинета след себе си. В един и десет вече се намираше в шкафа за метли.
Когато банката започна работа на сутринта, Касоразбивача остави асансьора да се качва и слиза в продължение на половин час, защото знаеше, че портиерът никога не придружава персонала до стаите му. Първият посетител се появи в десет без десет. Когато асансьорът мина покрай него, Касоразбивача се измъкна от мъжката тоалетна, отиде на пръсти в дъното на коридора и надникна във фоайето. Бюрото на портиера беше празно — той беше горе, придружавайки клиента.
Касоразбивача извади пейджър и натисна копчето два пъти. Три секунди по-късно на външната врата се позвъни. Администраторката включи домофона и попита:
— Ja?12
— Lieferung13 — рече тъничък глас. Тя натисна копчето за отваряне на вратата и във фоайето се появи едър весел разносвач. Той мъкнеше голяма маслена картина, опакована в кафява хартия и вързана с канап.