В единайсет сутринта разбута Стивънсън и спа, докато сержантът пазеше. Беше четири следобед, когато Бен Истман побутна Мартин в ребрата с пръст. Когато отвори очи, майорът видя, че Истман стои с пръст на устата. Ослуша се. От пресъхналото корито, на три метра под площадката им, се чуваше гърлена арабска реч.
Сержант Стивънсън се събуди и вдигна въпросително вежда. Какво ще правим сега? Мартин се ослушва известно време. Бяха патрул от четирима души, уморени и отегчени от задачата си безкрайно да вървят из планината. След десет минути разбра, че имат намерение да лагеруват там през нощта.
Вече бе загубил достатъчно време. Трябваше да тръгнат към шест часа, когато мракът започваше да се спуска над възвишенията, и имаха нужда от всяка минутка, за да изминат километрите до нишите във възвишението срещу Крепостта. Можеше да им потрябва повече време, за да открият нишите и да се настанят в тях.
Разговорът от пресъхналото корито под тях даде да се разбере, че иракчаните ще търсят дърва за лагерен огън. Положително щяха да надникнат зад храстите, където лежаха тримата от САС. Дори и да не го направеха, можеше да минат часове, преди да заспят достатъчно дълбоко, та Мартин и хората му да се измъкнат покрай тях и да тръгнат на път. Избор нямаше.
По сигнал на Мартин двамината измъкнаха тихо плоските си двуостри ножове и тримата се смъкнаха по сипея в пресъхналото корито под тях.
Когато работата беше свършена, Мартин прелисти войнишките книжки на мъртвите иракчани. Забеляза, че всички носеха бащино име Ал-Убайди. Всички бяха от племето убайди, планинари, родени по тези места. Всички носеха знаците на Републиканската гвардия. Очевидно бяха набрали тези планински бойци, за да сформират патрулите, които имаха за задача да държат натрапниците настрана от Крепостта. Забеляза също, че бяха слаби и жилави, без следа от тлъстина по тях, и вероятно не знаеха какво е умора в планинска местност, подобна на тази.
Нужен им беше час, за да издърпат четирите тела в пукнатината, да нарежат камуфлажната им палатка, за да я превърнат в навес и да го украсят с храсти, бурени и трева. Когато бяха готови, само изключително остро зрение беше в състояние да забележи укритието под скалния навес. За щастие иракският патрул нямаше радиостанция, така че вероятно трябваше да докладват едва когато се върнат в базата си, където и да се намираше тя. Сега вече нямаше да се върнат, но при повече късмет щяха да минат два дни, докато отсъствието им се забележи.
Мракът се сгъстяваше, а хората от САС вървяха, опитвайки се да си спомнят на светлината на звездите очертанията на възвишенията, които бяха гледали на снимките, следвайки по компаса посоката, която трябваше да ги изведе към търсеното от тях възвишение.
Картата, която носеше Мартин, беше блестяща компилация, изработена от компютър на основата на снимките от въздуха, направени от самолета ТР-1, и на нея беше очертан маршрутът между зоната за спускане и избраното укритие. Спирайки на определени интервали, за да се справи с позициониращото устройство САТНАВ и да разучава картата на светлината на малко фенерче, Мартин беше в състояние да следи посоката и изминатото разстояние. Към полунощ бяха добре по отношение и на, двете. Пресметна, че трябва да изминат още 16 километра.
В планините Брекън, в Уелс, Мартин и хората му биха могли да поддържат по такъв терен темпо от шест километра и половина в час, бърз ход по равна повърхност за хората, които извеждат кучетата си на разходка вечер без четирийсеткилограмова раница на гърба си. Но в тези враждебни планини, при вероятността навсякъде около тях да има патрули, не можеха да изминават такова разстояние. Вече бяха влезли в сблъсък с тях, втори такъв щеше да им дойде в повече.
Имаха едно преимущество над иракчаните — очилата за нощно виждане. С новия широкоъгълен вариант виждаха местността пред себе си в бледозелено сияние, защото всъщност, очилата събираха всяка частица естествена светлина в околността и я концентрираха върху ретината на човека, който ги носи.
Два часа преди разсъмване видяха пред себе си очертанията на Крепостта и започнаха да изкачват склона отляво. Възвишението, което бяха избрали, се намираше в южния край на квадратния километър, посочен от Йерихон, и от нишите близо до върха би трябвало да виждат срещу себе си Крепостта от юг — ако наистина това беше Крепостта — и да бъдат на почти същата височина с нейния връх.
Катериха се усилено в продължение на час и дъхът им свиреше на пресекулки. Сержант Стивънсън, който вървеше начело, засече едва забележима козя пътека, която водеше нагоре и около извивката на склона. Малко под върха намериха нишата, открита от камерата на ТР-1. Тя надмина очакванията на Мартин — представляваше естествена пукнатина в скалата и беше дълга два метра и половина, дълбока метър и двайсет и висока шейсет сантиметра. Извън нея имаше площадка, широка шейсет сантиметра.