Мъжете извадиха мрежите си и започнаха да правят убежището си невидимо за човешкото око.
Храната и водата натъпкаха в торбичките на колана, техническата апаратура на Мартин разположиха така, че да е готова и подръка, а оръжието провериха и сложиха наблизо. Малко преди зазоряване Мартин използва един от апаратите си.
Беше предавател, много по-малък от онзи, който имаше в Багдад, едва ли по-голям от два пакета цигари. Свързан бе с кадмиево-никелова батерия, в която имаше достатъчно енергия, за да предава далеч по-дълго, отколкото щеше да му се наложи.
Честотата беше фиксирана, а от другата страна чакаха денонощно на прослушване. За да привлече вниманието, трябваше да натисне копчето „предаване“ в определена поредица от сигнали, а сетне да чака от говорителя да се чуе съответният отговор.
Третата съставка на устройството беше сателитна антена, която се сгъваше като онази в Багдад, но беше по-малка.
Мартин нагласи антената така, че да сочи на юг, свърза батерията с радиостанцията и радиостанцията с антената, сетне натисна копчето за предаване. Едно-две-три-четири-пет; пауза; едно-две-три; пауза-едно-пауза-едно.
Пет секунди по-късно радиото в ръцете му тихо се разцвърча. Четири, четири, две.
Натисна копчето за предаване, задържа палеца си на него и каза в микрофона: „Както Ниневия, така и Тир. Повтарям: Както Ниневия, така и Тир.“
Освободи копчето за предаване и зачака. Апаратът изписука възбудено: едно-две-три; пауза; едно, пауза, четири. Прието и разбрано.
Мартин върна предавателя отново във водонепропускаемия калъф, взе мощния си бинокъл и измъкна полека горната част от тялото си на площадката. Зад него сержант Стивънсън и ефрейтор Истман седяха като свити зародиши в пукнатината в скалата, но очевидно се чувстваха добре. Две клонки повдигаха мрежата пред него, оставяйки отвор, достатъчен да пъхне бинокъла, за който един любител на птици би дал дясната си ръка.
Призори на 22 февруари майор Мартин се зае да разучава шедьовъра на своя едновремешен съученик Осман Бадри, Каала, която никоя машина не можеше да забележи.
В Рияд Стив Ланг и Саймън Паксман седяха вторачени в листа, който им бе подал един дотичал от радиобараката инженер.
— Майка му стара — рече развълнуван Ланг, — той е там, на шибаното възвишение.
Двайсет минути по-късно вестта долетя в Ал Харз от кабинета на генерал Глосън.
Капитан Дон Уокър се върна в базата си в малките часове на двайсет и втори, поспа колкото му оставаше от нощта и започна работа точно след разсъмване, когато пилотите, които бяха изпълнявали бойни полети, завършваха докладите си и се помъкваха към леглата.
Към обяд беше готов с план, който поднесе на началника си. Той беше изпратен в Рияд и одобрен. Следобеда определиха необходимите машини и обслужване.
Запланирано беше нападение с четири самолета срещу иракска въздушна база доста на север от Багдад, наречена Тикрит Изток, защото се намираше недалеч от родното място на Саддам Хюсейн. Трябваше да е нощно нападение с еднотонни, направлявани с лазер бомби. Щеше да го води Дон Уокър, с обичайния си партньор и още два Игъла.
По някакво чудо задачата се появи в Заповедта за деня от Рияд, макар да беше замислена дванайсет часа преди това, а не три дни както обикновено.
Останалите три необходими екипажа веднага бяха освободени от другите си задачи и определени за Тикрит Изток, набелязан за нощта на 22-и (може би) или за всяка друга нощ, когато получат заповед за това. Дотогава бяха поставени на непрекъсната едночасова готовност.
Четирите Страйк Игъла бяха готови на разсъмване на 22-и и в десет часа вечерта задачата им беше отменена. Не им дадоха друга вместо нея. На осемте летци казаха да почиват, докато останалите от ескадрилата потеглиха да „мачкат“ танкове сред частите на Републиканската гвардия северно от Кувейт.
Когато се върнаха на разсъмване, четирите прекарали в безделие екипажи трябваше да изтърпят доста закачки.
Заедно с щабните офицери, придадени за задачата, разработиха маршрут за Тикрит Изток, който да преведе четирите Игъла нагоре по коридора между Багдад и иранската граница на изток, със завой на 45 градуса над езерото Ас Садиях, а сетне право напред, по посока северозапад от Тикрит.