Най-добър изстрел дадоха от селото, което се намираше най-далеч от Крепостта. За частица от секундата Уокър беше над него, на върха на едното си крило, обръщайки на юг, точно когато двете ракети бяха изстреляни. Това не бяха руски САМ, а френско-германски Ролан.
Първата се движеше ниско, препускайки след Игъла, докато той се спусна отвъд планините. Тя не успя да премине над склона. Втората обърса скалите на върха и догони изтребителя в следващата долина. Уокър усети страхотния удар, когато ракетата се заби в самолета му, унищожавайки и почти изтръгвайки от него десния двигател.
Игълът беше запокитен в небето, деликатните му системи бяха напълно разстроени, пламналото гориво оставяше след него следа като на комета. Уокър опита уредите за управление и на мястото на предишната енергична реакция сигналите му потънаха в разводнено реване. Всичко беше свършено, самолетът му умираше под него, сигналните лампи за пожар просветваха, трийсет тона горящ метал се готвеше да падне от небето.
— Катапултираме, катапултираме…
Прозрачният капак се раздроби микросекунда преди двете седалки да изхвърчат, изстреляни нагоре в нощта, обръщайки се, стабилизирайки падането си. Сензорите разбраха веднага, че се намират прекалено ниско, и взривиха коланите, придържащи пилота към седалката му, изхвърляйки го настрана от падащия метал, така че парашутът му да се отвори.
На Уокър не се беше случвало преди да пада с парашут. За известно време шокът го парализира, лиши го от способността да взема решения. За щастие производителите бяха помислили за това. Докато тежката метална седалка падаше надолу, парашутът излезе от торбата си и се разтвори. Зашеметен, Уокър установи, че се намира в пълен мрак и се олюлява на въжетата над долина, която не виждаше.
Не пада дълго, летеше прекалено ниско. За секунди земята скочи към него и го удари, събори го, той се превъртя, претърколи се, ръцете панически търсеха закопчалката, която да освободи въжетата. Сетне парашутът го нямаше, отнесен от вятъра надолу в долината, и той се озова по гръб на коравата растителност. Стана и извика:
— Тим, Тим, как си?
Започна да тича нагоре по дъното на долината, търсейки друг парашут, сигурен, че са паднали близо един до друг.
И беше прав. И двамата летци бяха паднали в долина южно от целта си. На север можеше да различи неясно червеникаво сияние.
След три минути се натъкна на нещо и удари коляното си. Помисли, че е скала, но на неясната светлина видя, че е една от катапултираните седалки. Може би неговата? На Тим? Продължи да търси.
Уокър намери своя влъхва. Младият мъж беше катапултирал идеално. Но от взрива се беше повредило устройството за изхвърляне на седалката. Приземил се бе върху склона, завързан на седалката си, парашутът все така прибран зад гърба му. Ударът беше изтръгнал най-накрая тялото от седалката, но никой не може да оживее след такова сътресение.
Тим Нейтансън лежеше по гръб в долината с потрошени крайници, лицето му беше скрито от шлема и визьора. Уокър изтръгна маската, обърна се с гръб към сиянието и побягна, а сълзите му се стичаха по лицето.
Две минути след взривовете в Крепостта Мартин влезе във връзка с Рияд. Изпрати поредица от писукания, а сетне заговори. Съобщението гласеше:
— Сега Барабас, повтарям. Сега Барабас.
Тримата мъже от САС прибраха радиото, наместиха раниците на гърбовете си и хукнаха да се махат от планината — бързо. Сега щеше повече от всякога да има патрули, които вероятно нямаше да търсят тях, защото иракчаните едва ли щяха скоро да прозрат защо бомбеното нападение е било така точно, а щяха да търсят екипажа на сваления американски самолет.
Сержант Стивънсън беше засякъл посоката, в която премина пламтящият реактивен изтребител, и посоката, в която бе паднал. Приемайки, че е продължил известно време да се носи след катапултирането на летците, последните, ако бяха оживели, би трябвало да са някъде в тази посока. Движеха се бързо, изпреварвайки републиканските Гвардейци от племето убайди, които се изсипваха от селата си и се насочваха в планината.
Двайсет минути по-късно Майк Мартин и хората му намериха тялото на Тим. Нямаше какво да направят, затова продължиха.
Десет минути по-късно чуха зад себе си продължителен пукот от огнестрелно оръжие. Това продължи известно време. Убайдийците също бяха намерили тялото и в яростта си бяха изпразнили пълнителите си в него. Този им порив издаде къде се намират. Мъжете от САС ускориха крачка.