Знаел, разбира се, призна Гемютлих, че притежател на сметката е някакъв арабин, но нямал представа, че е от Ирак и има син.
След работа Едит Харденберг се прибра и започна да почиства дома си. Три и бърса в продължение на часове. Занесе и хвърли два големи кашона в близкия контейнер за боклук. В единия имаше много гримове, парфюми, мазила и ароматизатори за вана, в другия — разни подробности от дамското бельо. Сетне отново се залови да чисти.
По-късно съседите казаха, че цялата вечер и до късно през нощта слушала музика, не както обикновено Моцарт или Щраус, а Верди и по-специално нещо от „Набуко“. Един особено музикален съсед определи откъса като „Хор на робите“, който пускала ли, пускала.
В малките часове на нощта музиката спряла и тя тръгнала някъде с колата си.
На следващата сутрин я намери един пенсиониран счетоводител, който разхождаше кучето си в парка Пратер. Той мина встрани от главната алея, за да даде възможност на кучето да си свърши работата в гората, далеч от пътя.
Беше облечена в спретнатото си сиво палто от туид, с косата на кок отзад, с дебели чорапи от пресукан памук и здрави обувки с нисък ток на краката. Въжето за пране, което беше преметнала през клона на дъба, не й бе изменило, а кухненската стълба намериха на метър от нея.
Тя висеше съвършено неподвижна и вкочанена, ръцете бяха отпуснати покрай тялото, а пръстите на краката сочеха право надолу. Едит Харденберг винаги си беше спретната дама.
Двайсет и осми февруари се оказа последният ден от войната по суша. В иракските пустини западно от Кувейт иракската армия беше заобиколена във фланг и унищожена. На юг от града дивизиите от Републиканската гвардия, които нахлуха в Кувейт на втори август, бяха престанали да съществуват. На този ден окупационните сили в града, след като запалиха всичко, което можеше да гори, и се опитаха да унищожат онова, което не би горяло, го напуснаха и потеглиха на север — една виеща се колона от бронетранспортьори, камиони, пикапи, коли и каруци.
Колоната беше сгащена там, където шосето на север пресича хребета Мутла. Самолети Игъл и Ягуар, Томкет и Хорнет, Торнадо и Тъндърболт, Фантоми и Апачи се нахвърлиха върху колоната и я превърнаха в почернели от пламъците останки. Челото й беше унищожено и затваряше пътя, така че останалите не можеха да мръднат ни напред, ни назад, а тъй като пътят прорязваше планината, нямаше как да излязат встрани от него. Мнозина от онези, които пътуваха с колоната, загинаха, а останалите се предадоха. На залез първите арабски части влязоха в Кувейт Сити, за да го освободят.
Тази вечер Майк Мартин се свърза отново с Рияд и чу вестта. Даде координатите си, а също и на една относително равна поляна наблизо.
Бяха останали без храна, топяха сняг, за да пият вода, беше страшно студено, а не смееха да запалят огън, за да не издадат укритието си. Войната беше свършила, но патрулите от планинските части може да не знаеха, или да не ги е грижа.
Малко след разсъмване дойдоха да ги приберат два хеликоптера Блакхок за далечни полети, дадени на заем от американската 101-ва десантна дивизия. Толкова голямо беше разстоянието от саудитската граница, че бяха дошли от боен лагер на своята дивизия, устроен на 80 километра във вътрешността на Ирак, след най-голямата атака с хеликоптери в историята. Дори от тази база на река Ефрат трябваше доста да попътуват до крайграничните планини близо до Ханакин.
Затова бяха два; вторият носеше допълнително гориво за обратния път.
За по-сигурно над тях кръжаха осем Игъла, осигурявайки въздушно прикритие, докато хеликоптерите зареждаха на поляната. Дон Уокър присви очи нагоре.
— Ей ги моите хора — изкрещя той. Докато двата Блакхока бръмчаха по пътя назад, Игълите ги пазеха до границата.
Сбогуваха се на брулен от вятъра къс пясък, заобиколен от останките на победената армия близо до саудитско-иракската граница. Въртящите се перки на един Блакхок вдигнаха прах и камъчета, отвеждайки Дон Уокър в Дахран, откъдето един самолет щеше да го отведе в Ал Харз. Малко по-настрани чакаше британски Пума, за да отведе хората от САС в тяхната тайна и оградена с въжета база.
Тази вечер в удобната заможна къща сред гънките на хълмистия Девън доктор Тери Мартин научи къде е бил всъщност брат му от октомври насам и че вече е извън Ирак и на сигурно място в Саудитска Арабия.