Алтернативата би била разпространяването на високотехнологично оръжие, а при това положение годините на Студената война ще започнат да ни се струват като ера на мир и спокойствие.
Втората поука е свързана с набирането на информация. В края на Студената война мнозина се надяваха, че това лесно ще бъде ограничено. Действителността доказа обратното.
През седемдесетте и осемдесетте години техническият напредък в набирането на електронна и радиоинформация беше така внушителен, че правителствата на Свободния свят, изправени пред скъпо струващите чудеса, създавани от учените, останаха с убеждението, че машините сами ще вършат тази работа. Ролята на „човраза“, събирането на информация от хора, беше принизена.
По време на Войната в Персийския залив западното техническо магьосничество беше приложено в цялата си пищност и, отчасти поради внушителната му цена, се приемаше, че е на практика непогрешимо.
Но не стана така. Благодарение на професионализъм, находчивост, хитрост и много труд, голяма част от иракския арсенал и средствата за неговото производство вече бяха скрити и така замаскирани, че машините не ги виждаха.
Пилотите летяха с много кураж и професионализъм, но често и те биваха измамени от хитростта на онези, които измисляха макетите и маскировката.
Това, че бактериологичното оръжие, бойните газове и ядреният капацитет не бяха включени в действие, напомня за заключението по повод Ватерло: „За съвсем дяволски мъничко.“
Накрая стана ясно, че за определени задачи, на определени места, все още няма какво да замени най-старото средство за набиране на информация: човешкото око, Модел Първи.