Пара-1 останал в Обединеното кралство, а Две и Три заминали за Южния Атлантически океан. Отплавали с кораба „Канбера“, набързо преустроен за транспортиране на войски, и слезли на сушата при Сан Карлос. Докато Пара-2 измели аржентинците от Гус Грийн, за което техният командир полковник Джоунс получил посмъртно кръста „Виктория“, Пара-3 потеглили направо в лапавицата и дъжда към Порт Станли през Източния фолкландски остров.
— Мислех, че го наричате джапане — Ланг се обърна към сержант Сид, който отново пълнеше чашата му с кафе. Сержантът сви устни. Скапани цивилни!
— Морските пехотинци му викат джапане, господине. Парашутистите и нашите хора му викат шляпане.
И в двата случая думите означават усилен поход в отвратителни условия с по петдесет и пет килограма екипировка на гърба.
Пара-3 се настанили в усамотена ферма, наречена Естансия Хаус и се подготвили за последната атака срещу Порт Станли, което означавало първо да се завземе силно укрепения връх Лонгдън. Тъкмо в онази зловеща нощ на 11 срещу 12 юни капитан Майк Мартин получил първия си куршум.
Започнало се като безшумна нощна атака срещу аржентинските позиции, която станала много шумна, когато ефрейтор Милн стъпил на мина и тя му отнесла крака. Картечниците на аржентинците веднага се обадили, ракета осветили планината като ден и тогава Пара-3 трябвало да избират между две възможности — да побегнат към прикритието назад, или да се хвърлят срещу огъня и да превземат Лонгдън. Превзели Лонгдън с двайсет и трима убити и над четирийсет ранени. Един от тях бил Майк Мартин — куршумът пронизал крака му и той дал воля на поток от гнусни псувни, за щастие на арабски.
След като прекарал почти целия ден в планината, за да охранява осем треперещи аржентински пленници, и стискал зъби да не припадне, най-накрая го завели в превързочния пост в Ейджакс Бей, където го закърпили, а оттам го пренесли с хеликоптер на кораба-болница „Уганда“. Там лежал заедно с един аржентински лейтенант. По време на плаването до Монтевидео станали близки приятели и все още си пишели.
„Уганда“ спрял в столицата на Уругвай, за да свали аржентинците, а Майк Мартин бил сред онези, които се чувствали достатъчно добре, за да се върнат с цивилен пътнически самолет в Брайс Нортън. Парашутистите му дали три седмици отпуск за възстановяване в Хедли Корт, Ледърхед. Там срещнал сестра Лусинда, която, след кратко ухажване, му станала съпруга. Може би е харесвала ореола на славата, но сбъркала. Взели си къща близо до Чобам, откъдето й било удобно да ходи на работа в Ледърхед, а на него — в Олдършот. Но след три години, от които прекарала с него само четири месеца и половина, Лусинда съвсем правилно му казала да избира: „Или парашутистите и скапаната ти пустиня, или аз.“ Той премислил и избрал пустинята.
И тя имала пълно право да си отиде. През есента на 1982-ра той се захванал да учи в Щабния колеж, което му отваряло пътя към по-висок чин и удобно бюро, може би в министерството. През февруари 1983-а обаче се провалил на изпита.
— Нарочно го е направил — рече Паксман, — в бележката на неговия командир тук се казва, че ако е искал, би могъл да го вземе без никакви усилия.
— Зная — отвърна Ланг. — Прочетох го. Този човек е… доста странен.
През лятото на 1983-а Мартин бил командирован като британски щабен офицер в щаба на Сухопътните сили при султана на Оман в Мускат, след което удължил командировката си с още две години, запазвайки значката си на парашутист, но вече като командир на Северния граничен полк, Мускат. През лятото на 1983-а бил повишен в чин майор и това станало в Оман.
Офицерите, прослужили един мандат при САС, могат да се върнат за втори, но само ако бъдат поканени. Едва завърнал се в Англия през зимата на 1987-ма, когато официално се развел с жена си, и веднага получил покана от Херефорд. Върнал се там като ескадронен командир през януари 1988-ма и служил в Северния фланг на НАТО, Норвегия, а сетне при султана на Бруней и още шест месеца с екипа си за вътрешна сигурност в Лайне, Херефорд. През юни 1990-а го изпратили с екипа инструктори в Абу Даби.
Сержант Сид почука на вратата и надникна вътре.
— Бригадният генерал ви очаква. Майор Мартин е вече по стълбите.
Когато Мартин влезе, Ланг изгледа загорялото му лице, косата, очите и после хвърли поглед към Паксман. Точно това ни трябва, мислено си каза той. Сега остава да се съгласи и да се види дали наистина говори арабски както твърдят.