При положение че оставаха три дни до тръгването, предстоеше много работа, а пък неговата като оръжейник на ескадрилата беше най-много. Помоли да му дадат отпуск само за едно денонощие, за да се види със семейството си. Подполковник Стив Търнър, началник на въоръжението, му каза, че ако на 9 август, когато самолетите Ф-15 Игъл започнат да рулират, се окаже, че нещо липсва, той собственоръчно ще му откъсне главата. Сетне се усмихна и добави, че ще трябва да тръгва, ако иска да се върне навреме.
И така, в девет часа същата сутрин Уокър вече пътуваше към веригата от острови източно от залива Памлико. Имаше късмет, че родителите му не се бяха върнали в Тълса, Оклахома, инак нямаше да успее. Тъй като беше август, те прекарваха ваканцията си в семейната къща на брега на нос Хатерас, на пет часа път с кола от базата.
Дон Уокър знаеше, че е първокласен пилот и направо се опиваше от тази мисъл. Да си на двайсет и девет и да правиш онова, което най-много обичаш, при това да го вършиш отлично, е нещо прекрасно. Обичаше базата, обичаше момчетата и обожаваше чувството на възторг и мощ, което му даваше изтребителят-бомбардировач Макдоналд Дъглас Ф-15 Игъл, ударната версия на изтребителя 15С. Смяташе, че това е най-добрият самолет в целите военновъздушни сили на САЩ и по дяволите онова, което говорят момчетата, яхнали Файтинг Фолкънс. Само флотският Ф-18 Хорнет би могъл да се сравнява с него, или поне така разправяха, но тъй като никога не бе летял на Хорнет, Игъл съвсем му допадаше.
Като стигна Бетъл, зави на изток към Кълъмбия и Уейлбоун, където магистралата се насочваше към веригата от острови; когато Кити Хок остана зад него и не след дълго пътят към Хатерас свърши, от всички страни се показа морето. Като момче прекарваше чудесни ваканции на Хатерас. Рано сутрин излизаше с дядо си да лови лефер, но после старецът се разболя и това сложи край на риболова.
Сега баща му се пенсионираше и тъй като не беше свързан с работата си в петролната компания в Тълса, може би двамата с майка му щяха да прекарват повече време в лятната къща. Беше достатъчно млад, за да не му мине през ума, че може и да не се върне от войната в Залива.
На осемнайсет години Уокър бе завършил средното училище в Тълса с една огромна амбиция — искаше да лети. Откакто се помнеше, искаше да лети. Прекара четири години в Държавния университет на Оклахома и през юни 1983-а завърши селскостопанско машиностроене. Беше изкарал курса за обучение на офицери от запаса и същата есен постъпи във военновъздушните сили.
Подготовката му за пилот премина във военновъздушната база Уилямс, близо до Финикс, Аризона, където летеше с Т-33 и Т-38, и след единайсет месеца се дипломира с отличие, четвърти от четирийсет курсанти. За огромна негова радост първите петима бяха изпратени в Подготвителната школа за изтребители във военновъздушната база Холомън, близо до Аламагордо, в Ню Мексико. През останалата част от курса живееше с върховната самоувереност на млад мъж, предопределен от съдбата да лети на изтребители, а не на бомбардировачи или транспортни самолети.
В базата за подготовка на нови пилоти в Хоумстед, Флорида, най-сетне се отърва от Т-18 и премина на Ф-4 фантом — голям мощен звяр, истински изтребител.
Деветте месеца в Хоумстед завършиха с първото му назначение в Осан, Южна Корея, където летя на фантоми в продължение на година. Биваше го и той го знаеше, а очевидно го виждаха и шефовете. След Осан го изпратиха в Школата за изтребително въоръжение на военновъздушните сили на САЩ в базата Макконъл, в Уичита, Канзас.
Без съмнение това е най-тежкият курс на американските военновъздушни сили. Там изпращат само онези, които са предопределени да станат висши летци. От техническа гледна точка новите въоръжения вдъхват страхопочитание. Завършилите Макконъл трябва да познават всеки болт и всяка гайка, всеки силициев чип и интегрална схема в смайващото разнообразие от снаряди и ракети, което един съвременен изтребител може да изстреля срещу противниците си във въздуха или на земята. Уокър отново се представи достойно, което означаваше, че всяка ескадрила изтребители във военновъздушните сили би го приела с радост.
През лятото на 1987-ма постъпи в 336-а ескадрила в Голдсбъро, където летя на Фантоми в продължение на години, последвани от четири месеца във военновъздушната база Люк, във Финикс, Аризона, където премина на Страйк Игъл, с който се превъоръжаваха Ракетите. Когато Саддам Хюсейн нахлу в Кувейт, той вече цяла година бе летял на Игъл.
Малко преди пладне колата зави към веригата от острови; на няколко километра северно от нея се издигаше паметникът при Кити Хок, където Орвил и Уилбър Райт бяха вдигнали на няколко метра във въздуха своята направена с канап и тел машина, за да докажат, че човекът може наистина да лети на задвижван с двигател аероплан. Да бяха знаели само…