Выбрать главу

Що се отнася до убийството на Джери Бул, то даде повод за редица странни теории в средствата за масово осведомяване. Както можеше да се очаква, онези, които винаги и за всичко обвиняват ЦРУ, отново посочиха него. Още една глупост. Макар че в миналото и при известни обстоятелства в Лангли са си затваряли очите пред елиминирането на някои лица, те почти винаги са били ангажирани в същата сфера на дейност — отметнали се наемници, ренегати и двойни агенти. Приказките, че в Лангли е фрашкано с трупове на бивши агенти, застреляни от собствените си колеги по поръчка на шефовете от горния етаж, са забавни, но нямат нищо общо с действителността.

Нещо повече, Джери Бул не е принадлежал към света в сянка. Бил е известен учен, конструктор и доставчик на артилерийски единици, както конвенционални, така и съвсем неконвенционални. Американски поданик, който е работил няколко години за Съединените щати и е разговарял с много приятели от армията на САЩ за онова, което възнамерявал да направи. Ако всеки конструктор и индустриалец от оръжейния бизнес, работил за дадена страна, която навремето не е била считана за враг на Америка, е трябвало да бъде пожертван, то на това условие са отговаряли поне петстотин господа из цяла Северна и Южна Америка и Европа.

И най-сетне, през последните десет години Лангли е впримчен здраво в обръчите на новата бюрократична система от контролиращи го и надзираващи го комитети. Нито един професионалист от секретните служби не би наредил да „очистят“ някого без надлежно подписана писмена заповед. За човек от ранга на Джери Бул тя би трябвало да носи подписа на самия директор на ЦРУ.

Тогава този пост заемаше Уилям Уебстър, бивш съдия от Канзас, който винаги се е придържал към правилата. По-лесно би било да прокопаеш тунел с тъпа чаена лъжичка и да се измъкнеш от строго охранявания затвор Мариън, отколкото да получиш от Уилям Уебстър подписано пълномощно за премахването на някого.

Що се отнася до версиите за това, кой е убил Джери Бул, израелският Мосад водеше далеч пред останалите претенденти. Целият печат, повечето приятели на Бул и близките му стигнаха до едно и също заключение. Бул е работил за Ирак; Ирак беше враг на Израел. Две и две прави четири. Бедата е там, че ако в света на сенки и криви огледала използваш множител, който може да е, а може и да не е две, би трябвало да получиш четири, но това вероятно няма да е така.

Мосад е най-малката, най-безскрупулната и най-набедената сред водещите разузнавателни централи. В миналото тя е извършвала много политически убийства, използвайки някой от трите си екипа „кидон“, което на иврит означава щик. Кидонимите са под ръководството на Бойния (Комемют) отдел, най-обиграните от дълбоко засекретените служители. Но дори и Мосад си има, макар и самоналожени, правила.

Ликвидирането попада в две категории. Едната е „оперативно наложено“. Това са непредвидени извънредни обстоятелства, при които е изложен на риск животът на приятели, и лицето, застанало на пътя, трябва да бъде отстранено бързо и завинаги. В тези случаи ръководещият операцията има правото да ликвидира противника, който застрашава цялата мисия, и получава от началниците си в Тел Авив одобрение с обратно действие.

Другата категория са вече включените в списъка на осъдените на смърт. Той се пази на две места — в личния сейф на министър-председателя и в сейфа на началника на Мосад. Всеки нов министър-председател трябва да прегледа този списък, който във всеки даден момент включва между трийсет и осемдесет имена. Той може да парафира всички имена, като по този начин дава разрешение на Мосад да действа „когато и както пожелае“, или да изисква конкретна молба при всяка нова мисия. И в двата случая той е човекът, който подписва смъртната присъда.

Най-общо казано, включените в списъка попадат в три категории. Първата обхваща малкото останали живи нацисти от висшия ешелон, така че тя вече почти не съществува. Преди години Израел предприе голяма операция с цел да отвлече и осъди Адолф Айхман, с което искаше да даде пример на международната общественост, но други нацисти направо биваха ликвидирани без много шум. Втората категория обхваща почти всички съвременни терористи, най-вече араби, които са пролели израелска или еврейска кръв, като Ахмед Джубрил, Абу Нидал, или такива, които се готвят да го направят, като към тях се прибавят и неколцина неараби.