Крясъците му секнаха за миг, когато крайният защитник на Тонбридж се хвърли да прегради с тялото си пътя на Майк. Двете осемнайсетгодишни момчета се сблъскаха с трясък, изпращяха кости, защитникът отхвръкна, останал без въздух, а Майк Мартин продължи, за да отбележи необходимите три точки.
Когато двата отбора напускаха терена, Тери стоеше до оградения с въжета коридор ухилен до уши. Майк протегна ръка и разроши косата му.
— Брат ми, видя ли, че победихме.
А сега, с глупавата си постъпка, защото би трябвало да си държи устата затворена, беше направил така, че да изпратят брат му в окупиран Кувейт. Плачеше му се от яд и безсилие.
Слезе от автобуса и се спусна по Чепстоу Гардънс. Хилари, който беше заминал за три дни по работа, би трябвало да се е върнал. Надяваше се да е така, защото имаше нужда от някой да го утеши. Отвори, влезе, извика и за своя радост чу гласа му от хола.
Влезе и на един дъх разказа каква глупост е свършил. Сетне почувства как потъва в топлата, успокоителна прегръдка на внимателния кротък борсов посредник, с когото живееше.
Майк Мартин беше прекарал два дни с резидента в Рияд, към когото вече се бяха присъединили още двама души от Сенчъри Хаус.
Риядското бюро обикновено работи от посолството и тъй като Саудитска Арабия се смята за най-приятелската страна на Великобритания, там никога не е имало нужда от многоброен персонал или модерни помощни средства. Но навлязлата в десетия си ден криза в Персийския залив беше променила нещата.
Новосъздадената коалиция от западни и арабски страни твърдо се противопоставяше на продължаващата окупация на Кувейт и вече беше назначила двама главнокомандващи — генерал Норман Шварцкопф от Съединените щати и принц Халед бин Султан бин Абдулазиз, четиридесет и четири годишен професионален военен, подготвян в Сандхърст в Англия и в Съединените щати, племенник на краля и син на министъра на отбраната, принц Султан.
Както обикновено принц Халед беше така добър да изпълни британската молба и една голяма, обособена вила в покрайнините на града беше дадена под наем на британското посолство.
Технически персонал от Лондон монтираше приемници и предаватели с неизбежните кодиращи машини за поверителни разговори, тъй като мястото щеше да се превърне в щаб на британските тайни служби за времето на кризата. Някъде на другия край на града американците правеха същото за ЦРУ, което очевидно имаше намерение да осъществи силно присъствие. Все още не беше започнала неприязънта, която по-късно щеше да се развие между големите началници от въоръжените сили на САЩ и цивилните от Управлението.
Междувременно Майк Мартин живееше в частния дом на резидента Джулиан Грей. И двамата стигнаха до заключението, че няма да е добре, ако някой от посолството види Мартин. На неговата домакиня, очарователната госпожа Грей, жена от кариерата, въобще не й хрумна да пита кой е той или какво прави в Саудитска Арабия. Мартин не проговори на арабски на саудитския персонал, просто приемаше предложеното му кафе с усмивка и „благодаря“ на английски.
Вечерта на втория ден Грей вече му даваше последни указания. Сякаш бяха обхванали всичко, доколкото можеха да го сторят в Рияд.
— Ще летиш за Дахран утре сутрин. Граждански полет на Саудия. Вече престанаха да летят директно до Хафджи. Фирмата е изпратила диспечер в Хафджи; той ще те посрещне и преведе на север. Всъщност струва ми се, че е служил в САС. Спарки Лоу — познаваш ли го?
— Познавам го — Отвърна Мартин.
— Той разполага с всичко, което си казал, че ще ти бъде необходимо. Освен това е открил млад кувейтски пилот, с когото може би ще искаш да говориш. От нас той ще получи най-новите снимки, направени от американските сателити, които показват граничната зона и основните съсредоточения на иракски войски, за да ги избягваш, както и всичко останало, с което разполагаме. И накрая, тези снимки пристигнаха току-що от Лондон.
Нареди на масата няколко големи лъскави снимки.
— Както изглежда, Саддам все още не е назначил иракски генерален губернатор; опитва се да скалъпи администрация от кувейтски колаборационисти, но не успява. Дори кувейтската опозиция не иска да се хване на този номер. Но пък изглежда вече има голямо присъствие на тайната полиция. Този тук може би е местният началник на АМАМ. Името му е Сабауи, страшен копелдак. Неговият шеф в Багдад, който може да дойде на посещение, е началникът на Амн-ал-Ам, Омар Хатиб. Ето го.