Мартин се загледа в лицето на снимката — нацупено, недоволно, смес от жестокост и селяндурско лукавство.
— Има много кървава слава. Също както и приятелчето му в Кувейт Сабауи. Хатиб е около четирийсет и пет годишен, произлиза от племето тикрит, от клана на самия Саддам и е отдавнашен негов гавазин. Не знаем много за Сабауи, но той ще стои на по-преден план.
Освен АМАМ Багдад е изпратил екип от контраразузнавателния отдел на Мухабарат, вероятно да се справи с чужденците и всеки идващ отвън опит за шпионаж или саботаж. Шефът на контраразузнаването е този тук — има славата на хитър и много умен. Може би от него ще трябва да се пазим.
Беше 8-ми август. Още един Галакси изрева над тях, насочвайки се за кацане на близкото военно летище, част от огромната американска логистична машина, която вече беше в ход и изсипваше своя безкраен материал в изнервеното, неразбиращо и крайно традиционно мюсюлманско кралство.
Майк Мартин сведе очи и се загледа в лицето на Хасан Рахмани.
На телефона отново звънеше Стив Ланг.
— Не искам да говоря — рече Тери Мартин.
— Смятам, че трябва, доктор Мартин. Вижте, тревожите се за брат си, нали?
— Много.
— Знаете ли, не е необходимо. Той е много опитен мъж, съвсем способен да се грижи за себе си. Сам пожела да отиде, в това няма никакво съмнение. Дадохме му възможност да ни откаже.
— Не трябваше да дрънкам толкова много.
— Опитайте се да погледнете на нещата по друг начин, докторе. Ако се стигне до най-лошото, може да се наложи да изпратим много други братя, съпрузи, синове, чичовци и любими в района на Персийския залив. Не смятате ли, че ако някой от нас може да ограничи бъдещите жертви, трябва да опита.
— Добре, какво искате?
— Ами още един обяд, според мен. По-лесно е да се разговаря непосредствено с човека. Познавате ли хотел „Монткалм“? Да речем в един часа.
— Въпреки своя първокласен мозък, бедничкият е много емоционален — бе забелязал Ланг по-рано същата сутрин пред Саймън Паксман.
— Боже мили — рече Паксман, подобно на ентомолог, на когото току-що са казали за забавен нов вид, открит под някаква скала.
Шпионинът и университетският преподавател седяха в едно дискретно сепаре — господин Коста се бе погрижил за това. След като сервираха навитата на фунийки пушена сьомга, Ланг заговори направо.
— Всъщност работата е там, че може би наистина сме изправени пред война в Персийския залив. Все още не, разбира се; ще трябва време да се струпат необходимите сили. Но американците са захапали юздечката. Те са абсолютно решени, при пълната подкрепа на нашата, добра дама от Даунинг Стрийт, да изхвърлят Саддам Хюсейн и неговите главорези от Кувейт.
— Ами ако той си отиде по своя воля? — подхвърли Мартин.
— Тогава чудесно, няма да има нужда от война — отвърна Ланг, макар самият той да беше на мнение, че тази възможност едва ли е чак толкова чудесна. Носеха се слухове, които даваха повод за голяма тревога, и тъкмо те станаха причина да предложи на арабиста да обядват заедно.
— Но ако не, ще трябва да воюваме под егидата на Обединените нации и да го изритаме оттам.
— Ние ли?
— Е, преди всичко американците. Ще изпратим сили, които да се присъединят към техните — сухопътни, военноморски и военновъздушни. В момента имаме кораби в Залива, ескадрили изтребители, а изтребители-бомбардировачи се отправят на юг. Такива неща. Госпожа Т. не иска да губим време. В момента се говори само за операция „Пустинен щит“, за да не вземе да му хрумне на копелето да тръгне на юг и да нахлуе в Саудитска Арабия. Но може да се стигне и до повече от това. Чували сте за ОМУ, нали?
— Оръжия за масово унищожение. Разбира се.
— Там е проблемът. Ядрени, бактериологични и химически. Между нас казано, нашите хора в Сенчъри Хаус вече от няколко години се опитват да предупредят политическите ни господари за възможността от такова развитие на събитията. Миналата година Шефа представи доклад — „Разузнаването през деветдесетте години“. Предупреди ги, че голямата заплаха сега, след края на студената война, ще бъде разпространението. Диктатори-парвенюта с крайно неуравновесен характер да се сдобият с наистина високотехнологично въоръжение, а след това евентуално да го използват. Отлично виждане, казаха те, наистина много добро, а сетне зарязаха всичко. Сега, разбира се, треперят от страх.
— Той, Саддам Хюсейн, разполага с такова оръжие — отбеляза Мартин.
— Точно в това е работата, мили ми приятелю. По наши изчисления през последното десетилетие Саддам е похарчил петдесет милиарда долара за оръжейни доставки. Затова е фалирал — дължи петнайсет милиарда на кувейтците, още петнайсет на Саудитска Арабия, и то само по заеми, отпуснати, докато траеше войната с Иран. Той затова и нахлу, защото отказаха да му ги опростят и да му отпуснат още трийсет милиарда, уж за да съживи икономиката.