А в това време на Барбадос Бул се напъвал с единственото си оръдие и снарядите Мартлет. През 1964-а изстрелял един Мартлет на височина 92 километра, сетне добавил още 16 метра към цевта на оръдието си (това му струвало само 41 000 долара) и по този начин новата 36-метрова цев станала най-дългата в света. С нея той изстрелял на височина 150 километра полезен товар от 180 килограма.
Възникващите проблеми решавал в крачка. Голяма трудност създавал метателният експлозив. При малките оръдия зарядът дава на изстрелваното тяло един-единствен мощен тласък, като за една микросекунда се разширява от твърдо до газообразно състояние. Газът се стреми да се разширява и тъй като това няма къде другаде да стане, освен извън цевта, той избутва снаряда напред. Но за да не се разцепи цевта, ако е дълга, а тази на Бул била много дълга, е необходим по-бавно горящ експлозив. Имал нужда от нещо, което би изстреляло неговия снаряд нагоре по огромната цев с продължително, непрекъснато ускоряващо се свистене. И го разработил.
Знаел също така, че нито една апаратура няма да издържи гравитационно натоварване от 10 000 g, каквото създава експлозията дори на по-бавно горящ заряд, затова разработил система за поемане на натоварването, която го свеждала до 200 g. Третият проблем бил откатът. Не ставало дума за тапешник и откатът щял да стане страхотен с нарастването на цевите, зарядите и полезния товар. Затова разработил система от пружини и клапани, които да го сведат до приемливи граници.
През 1966-а старите противници на Бул сред бюрократите от Канадското министерство на отбраната му видели сметката, като убедили своя министър да спре финансирането. Бул настоявал, че може да изпрати в Космоса апаратура с нищожни разходи, само за частица от онова, което биха изразходили в Кейп Канаверал. Напразно. За да защити своите интереси, армията на САЩ преместила Бул от Барбадос в Юма, Аризона. Там, през ноември същата година, той изпратил полезен товар на височина 180 километра — рекорд, който останал непокътнат в продължение на 25 години. Но през 1967-ма Канада се изтеглила изцяло — както правителството, така и университетът „Макгил“. Армията на САЩ последвала примера им. Проектът приключил. Бул останал само консултант и се настанил да живее със семейството си в Хайуотър, в един имот, разположен от двете страни на границата между Северен Върмонт и родната му Канада, който бил закупил.
За случая с проекта на Бул трябва да се добавят две неща. Към 1990-а всеки килограм апаратура, изстрелян от Кейп Канаверал в рамките на програмата Космическа совалка, е струвал 10 000 долара. До деня на смъртта си Бул е знаел, че може да го направи за 600 долара на килограм. А през 1988-ма федералната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ в Калифорния започва работа по един нов проект. Той предвижда огромно оръдие, но засега с калибър само 102 мм. Надявали са се евентуално да създадат много, много по-голямо оръдие, което би могло да изстреля полезен товар в Космоса, но това би им струвало стотици милиони долара. Начинанието носи названието Изследователски проект за свръхголеми височини.
В продължение на десет години Джери Бул живял и работил в своя имот на границата. През това време изоставил неосъществената си мечта за оръдие, изстрелващо полезен товар в Космоса, и съсредоточил вниманието си върху втората и по-доходна специалност — конвенционалната артилерия.
Започнал с основния проблем — почти всички армии по света базират своята артилерийска част на универсалната 155-милиметрова полска гаубица. Знаел, че при артилерийски двубой който има по-голяма далекобойност, е господар. Той може да си седи изтеглен назад и да пердаши по врага, а сам да остава недосегаем. Бул решил да увеличи обсега и точността на 155-милиметровата полска гаубица. Започнал с боеприпасите. Мнозина преди него напразно били опитвали. За четири години Бул решил проблема.
При контролните изпитания снарядът на Бул прелетял един и половина пъти разстоянието, достигано от същата 155-милиметрова гаубица, бил по-точен и се взривил със същата сила на 4700 шрапнела, за разлика от снаряда на НАТО, който се пръскал на 1350. НАТО не проявила интерес. Слава Богу и Съветският съюз.
Несломимият Бул продължил да работи, създавайки нов снаряд с увеличен обхват. НАТО пак не проявила интерес, предпочитайки да не се разделя с традиционните си доставчици на снаряди с по-малка далекобойност.
Но ако великите сили не проявявали интерес, останалият свят проявявал. В Хайуотър пристигали непрекъснато военни делегации, за да се консултират с Джери Бул. Те включвали Израел (още тогава Бул затвърдил приятелството си с израелците, датиращо още от времето, когато присъствали като наблюдатели в Барбадос), Египет, Венецуела, Чили и Иран. Освен това давал консултации по други артилерийски въпроси на Великобритания, Холандия, Италия, Канада и Америка, чиито учени във военната област (без Пентагона) продължавали да следят със страхопочитание неговите постижения.