— Съжалявам, че повдигнах този въпрос, Моли. Хайде, ела.
Сара протегна ръце, но Моли не помръдна от вратата, лицето й беше пребледняло, а гласът й трепереше:
— Не. Слушай! Не разказвай за Джейсън и за дядо, защото това няма нищо общо с неговата смърт, а само ще навреди на Джейсън. Не се прави, че знаеш за какво говориш, защото не е така, особено онова, което засяга Джейсън и мен. Ти полагаше толкова усилия, за да не научаваш нищо. Ти беше заета с коктейлите си, с гаджето си и с имитациите на сплотено семейство. Не се опитвай да ме целуваш и да поправяш нещата, защото не можеш! Вече е твърде късно! — Моли изкрещя последните думи и изхвръкна от стаята.
Сара скочи, за да я последва, но Нина я спря:
— Почакай, Сара. Просто минута.
— Тя е права — каза Сара, отпускайки се тежко на вратата. — Изглежда, е твърде късно.
— Никога не е…
— Не мога да им помогна. Защо останах при Рей? Чувствам се толкова виновна.
— Някой ден те ще разберат.
— Толкова е тъжно. Мислех, че през последните две години най-после съм пораснала и съм станала по-силна. — Тя замълча.
— Сара, има ли нещо важно, за което не си ми казала?
— Не.
— Мислиш ли, че Джейсън е убил дядо си, Сара? — Това беше опасен въпрос, но тя трябваше да го зададе, преди да го е направил някой друг.
— Понякога си мисля — кой друг би могъл да го направи?
— Разполагаш ли с някакви факти, които трябва да знам, и които биха показали, че той го е направил?
— С нищо, което да не знаеш. Само ако можеш да го измъкнеш, Нина. Ще започнем наново, ще се научим да бъдем семейство. Но като че ли съдбата е против нас.
— Не може просто да седим и да чакаме ситуацията да ни управлява. Трябва сами да си създаваме възможностите и да си търсим късмета. Трябва да се стегнеш, Сара. Не разчитай на мен.
— Оценявам идването ти. Ти ни помогна страшно много.
— Не още, но се опитвам. Ако искаш да помогнеш, не бива да се отпускаш. Не се обиждай, но трябва да стоиш далече от шейкъра за мартини. И повече никакви хапчета. Наспивай се. Грижи се за Моли. Ще минеш през това независимо дали го искаш, или не, и ще откриеш другата страна. Също така не е зле да престанеш да прахосваш ценна енергия във вайкане, че е можело да бъде и другояче.
За нейна изненада Сара я прегърна. В очите й имаше сълзи.
— Възхищавам ти се — каза тя. — По-добре да отида при Моли. Няма да те изпращам.
23
Следваща стъпка — Джо Маркес. Следобед започна да вали студен дъжд.
Нина се обади на Пол в „Сийзърс“ от телефона в колата.
— Джо сигурно си е отишъл да обядва вкъщи. Сенди каза, че все още не си говорил с него. Уморих се да обикалям тихомълком наоколо. Искам да го гледам в очите, докато обяснява, че по една щастлива случайност ме е изпратил в бунгалото, сред пламъците и дима.
— Да се видим там след десет минути.
— Знаеш ли къде живее Джо?
— О, да. Ако нямаш нищо против, ще се опитам да улуча с един куршум два заека. — И той й каза, че по време на смъртта на Ана понтиакът „Каталина“ е бил регистриран на името на Джо.
— Не е възможно да има връзка — каза Нина.
— Е да, вероятно е съвпадение — съгласи се Пол.
Нина сви вдясно, за да изпревари колата, която караше пред нея, и отново се върна в лявата лента:
— Или е синхронност — каза тя.
— Чакай малко! Думата ми е позната… така се казва едно парче на „Полис“ Слушай: „Много, много надалече, нещо се влачи през тинята…“
— Мисля, че просто създавам нови думи.
— Но какво означава това? Винаги слушам само ритъма. Парчето е страхотно, макар че най-любимо ми е „Роксан“.
— Означава поредица от събития или обекти, които не са свързани по логически или каузален начин, но въпреки това имат връзка…
Колата вляво от нея изведнъж реши да мине вдясно, а в същото време един малък пикап отстрани изведнъж наду газта. Бяха на косъм от катастрофа. Нина сви рязко вляво и гумите й прескочиха разделителния бордюр. Шофьорът на пикапа намали, забелязвайки лудата й маневра, точно колкото колата, сменила внезапно лентата, да може да се отдалечи, без пикапът да я удари. Шофьорът намали още повече и сърдито наду клаксона, но и двете коли бяха невредими.
Тя се върна отново на шосето и продължи по пътя си:
— Гадняри — промърмори тя.
— Дай ми пример — каза Пол. — Как могат да бъдат свързани по друг начин?
— Точно сега не мога да мисля за това. Прекалено съм заета с шофирането в дъжда. Но връзката не е произволна.
— Тогава каква е тази връзка?
— Не зная! Мистерия! Връзката надхвърля възможностите на човешкото разбиране.
— Звучи ми като „извинявай, че те попитах“. Логическа връзка и случайност са две различни неща. Разбира се, аз не чета Юнг преди заспиване. Предпочитам оръжейните каталози.